Златният Орфей: Емблематичен и обичан фестивал за музика
Снимка: Златният Орфей
„Златният Орфей“ е международен фестивал за поп музика, провеждан през периода 1965 – 1999 г. Възниква като конкурс „Песни за българското Черноморие“.
Отначало се провежда в „Бар-вариете“ на курортния комплекс Слънчев бряг от 1965 до 1968 г., някои от фестивалните вечери през 1969 г. са в новопостроения Летен театър, а от 1970 г. изцяло в Летния театър на Слънчев бряг.
От 1967 г. носи името „Златният Орфей“. Програмата му включва:
- Международен конкурс за вокални изпълнители
- Конкурс за нови български поп песни.
През дълъг период е сред най-популярните и реномирани фестивали за популярна музика в Европа. Многократно е удостояван с дипломи и награди от Международната организация на музикалните фестивали (FIDOF). Спомага за популяризирането на българската поп песен зад граница, тъй като по регламента на Международния конкурс за изпълнители участниците изпълняват по 2 песни, като едната задължително е от български автор.
Първият директор на фестивала е Генко Генов. През 1974 г. е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 7 години е освободен, а е реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор през 1992 г. През 1974 г. директор на фестивала става Георги Ганев, от 1980 г. е Иван Зафиров, а от 1984 г. – Дечо Таралежков. След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала се поема от неговата вдовица Дариана Генова чрез фондация „Златният Орфей“.
За голямата популярност на „Златния Орфей“ в страната спомагат редица фактори: неговото провеждане се излъчва директно по Националната телевизия и периодът на провеждането му се превръща в празник на популярната музика; канени са и взимат участие под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията са на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян; култовия оркестър "Балкантон" под диригентството на Димитър Ганев; като беквокал са използвани най-популярните в България вокални групи: „До-ре-ми-фа“, „Студио В“, „Тоника“, „Тоника СВ“, „Трик“ и др.
С Голямата награда за българска песен „Златният Орфей“ са удостоени:
- 1969 г. – „Сън сънувах“, м. Атанас Бояджиев, т. Богомил Гудев, изп. Маргрет Николова и Кирил Семов
- 1970 г. – „Повей, ветре“, м. Йосиф Цанков, т. Димитър Василев, изп. Паша Христова
- 1974 г. – „Едит“, м. Иван Маринов, т. Първолета Прокопова, изп. Емил Димитров
- 1978 г. – „Сонет“, м. и изп. Бисер Киров, т. Димитър Методиев
- 1979 г. – „Вечерница ти пак бъди“, м. Атанас Косев, т. Орлин Орлинов, изп. Бисер Киров
- 1980 г. – „Бащината къща“, м. Ангел Заберски, т. Матей Шопкин, изп. Панайот Панайотов
- 1986 г. – „Дори и насън“, м. Мария Ганева, т. Иван Тенев, изп. Маргарита Хранова
- 1990 г. – „Градът“, м. и т. Любомир Малковски, изп. Ера
- 1992 г. – „Близо до мен“, м. Кристиян Бояджиев, т. Александър Петров, изп. Вили Кавалджиев
- 1993 г. – „Посвещение“, м. Хайгашод Агасян, т. Недялко Йорданов, изп. Деян Неделчев
- 1994 г. – „Петък полунощ“, м. Валди Тотев, т. Александър Петров, изп. Валди Тотев
- 1994 г. – „Горчиво вино“, м. Тончо Русев, т. Евтим Евтимов, ар. Красимир Гюлмезов, изп. Веселин Маринов
- 1994 г. – „Подслон в дъжда“, м. Васил Пармаков, т. Тери Калийски и Милчо Спасов, изп. Васил Петров
- 1995 г. – „Ключ от чужда стая“, м. и изп. Илия Ангелов, т. Живко Колев
- 1996 г. – „Не го прави отново“, м. Кристиян Бояджиев, т. и изп. Михаил Йончев
- 1997 г. – „Огън и дим“, м. Александър Кипров, Данаил Драганов, Цветан Владовски, т. Михаил Белчев, изп. „Ритон“
- 1998 г. – „Кажи ми докога“, м. Валентин Пензов, т. Михаил Белчев, изп. Маргарита Хранова
- 1999 г. – „Мъжка песен“, м. Захари Георгиев, т. Кирил Аврамов, изп. Орлин Горанов
Голямата награда „Златният Орфей“ за изпълнител е присъдена на:
- 1967 г. – не е присъдена
- 1968 г. – [Франция] Женифер
- 1969 г. – [България] Богдана Карадочева
- 1970 г. – не е присъдена
- 1971 г. – [Съюз на съветските социалистически републики] Мария Пахоменко
- 1972 г. – не е присъдена
- 1973 г. – [Швеция] Лена Ериксон
- 1974 г. – [България] Лили Иванова
- 1975 г. – [Съюз на съветските социалистически републики] Алла Пугачова
- 1976 г. – [Куба] Фара Мария
- 1977 г. – [България] Ани Върбанова
- 1977 г. – [Съюз на съветските социалистически републики] Роза Римбаева
- 1978 г. – [Люксембург] Джоан Орлийнс
- 1979 г. – [България] Панайот Панайотов
- 1980 г. – [България] Камелия Тодорова
- 1981 г. – [Германска демократична република] Дагмар Фредерик
- 1982 г. – [България] Нели Рангелова
- 1984 г. – [България] Орлин Горанов
- 1986 г. – [България] Петя Буюклиева
- 1988 г. – не е присъдена
- 1990 г. – [Австрия] Ета Сколо
- 1992 г. – [Ирландия] Хенри Уинтър
- 1993 г. – [Румъния] Кармен Трендафир
- 1994 г. – [България] Васил Петров
