Жул Верн е роден на 8 февруари 1828 г. в Нант, Франция
Снимка: Жул Верн - бащата на научната фантастика
"За свободата си струва да се плати…"
"Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи."
"Можем да се противопоставяме на човешките закони, но сме безсилни пред законите на Природата."
"Работата е моя жизнена функция. Когато не работя, не чувствам в себе си никакъв живот."
"Няма такива обстоятелства, при които човек да има право да посяга на свободата на себеподобните си."
"Всеки човек, превъзхождащ другите по интелект и нравствени качества, освен за своята воля и желания отговаря и за другите."
"Ще дойде време, когато науката ще изпревари фантазията."
"Хайде, приятелю, прогони своите тъжни мисли! Иначе тези хора, дошли отгоре, ще помислят, че завиждаме на съдбата им." – из романа „Черна Индия”
„...Защото е напълно естествено един човек да се пожертва заради двама други. Това е математически вярно!“ – из „Пет седмици в балон”
Жул Верн, писател-фантаст, е сред най-четените романисти и е превеждан на 148 езика според статистиката на ЮНЕСКО.
На дванайсетгодишна възраст Жул Верн успява да се качи на един кораб, който заминава за Карибските острови, обаче баща му го сваля на следващото френско пристанище. Влечението към мореплаването Жул Верн наследява по майчина линия – майка му е от известна фамилия на корабостроители и морски капитани.
Автор е на пиеси, либрета за оперети, разкази и на 65 романа. Широко разпространено е мнението, че той е един от създателите на жанра научна фантастика. Романите му са изградени върху внимателно проучени научни факти и теории, а в тях действието се разгръща чрез полета на въображението. Жул Верн предвижда много научни постижения, включително пътуване в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети. Неговата напълно реализирала се фантастика представлява стартова площадка за грандиозното развитие на научната фантастика през 20 век.
Романите на Жул Верн бързо печелят огромна популярност по цял свят.
Авторът няма образование на учен, нито опит като пътешественик, но отделя много време за проучване на материала за своите книги. Жул Верн се опитва да представя реалистично дори и най-малките подробности. Например, „Осемдесет дни около света“ (1873) (Le tour du monde en quatre-vingts jours) се базира на реалното пътешествие на американеца Джордж Франсис Трейн. Разбира се, когато логиката на сюжета противоречи на постиженията на тогавашната наука, Жул Верн не робува на стриктното придържане към фактите. Например, „Пътуване до центъра на Земята“ (1864) (Voyage au centre de la terre) описва експедиция в кухата вътрешност на Земята и от гледна точка на съвременната геология има редица слабости, а в „Хектор Сервадак“ (1877) (Hector Servadac) една комета отнася Хектор и слугата му и те правят пътешествие през Слънчевата система, като освен това откриват, че кометата е откъснала и парче от скалата на Гибралтар, на което двама англичани играят шах. Понякога въображението на Жул Верн противоречи с научните факти. Например, в „От Земята до Луната“ (1865) (De la terre a la lune) гигантско оръдие изстрелва героите в орбита.
В „Двадесет хиляди левги под водата“ (1870) (Vingt mille lieues sous les mers) Жул Верн представя един предшественик на съвременните супергерои – капитан Немо. Неговата подводница „Наутилус“ (носеща името на парната подводница на Робърт Фултън), вдъхновява много изобретатели. Първата подводница, задвижвана изцяло с електрическа тяга, е построена през 1886 г. и е кръстена в чест на подводницата на капитан Немо.
