Здравният сектор може да бъде двигател на икономическия растеж
Снимка: Здравен форум, органнизиран от в-к Капитал
Здравният сектор определено може да бъде ефективен двигател на българската икономика.
Около тази теза се обединиха участниците в третата годишна конференция „Може ли здравният сектор да бъде следващият двигател на икономическия растеж”, организирана от в-к Капитал.
Председателят на комисията по здравеопазване на НС д-р Даниела Дариткова откри конференцията с думите, че основният въпрос, който трябва да се дискутира е как да се промени здравният сектор, така че да бъде двигател на растежа, но вярва, че той има всички показатели да бъде такъв. „Трябва да се търси глобална дългосрочна визия и да се инвестира разумно. Ето защо смятам, че основното предизвикателство пред сектора е да изгради младо и здраво поколение”, допълни д-р Дариткова.
Според председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев има само един начин здравният сектор да заработи пълноценно и да има успех и това е „да бъдем всички в една лодка и гребците да гребем в една посока”.
Оптимистично настроена беше и г-жа Зоя Паунова, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, според която е крайно време да се смени тоналността и да се говори повече за постигнатите успехи.
Г-жа Иванка Кръстева, подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) сподели успехите, които касата е постигнала като даде за пример, че вече пациентите са обезпечени с много повече медицински изделия.
В първия панел на конференцията, озаглавен Стратегия за развитие на здравния сектор, участниците дискутираха как се насърчават инвестициите, инфраструктурата на здравния бизнес и лекарствената политика.
По отношение на инвестициите г-жа Зоя Паунова сподели, че лидерската позиция се държи от фармацевтичната индустрия, която заделя 17% от приходите си за инвестиции и една голяма част от тях отиват за клинични проучвания. По думите й от 1 до 4 милиарда евро струва създаването на един медикамент и отнема между 8 и 12 години.
Що се касае до клиничните проучвания, представителите на Куитайлс България д-р Иван Георгиев и д-р Зорница Чешмеджиева допълниха, че България е едно от предпочитаните места за инвестиции в клинични проучвания и се нарежда на трето място в света. Също така споделиха, че от съществено значение е скоростта на регулаторния процес, тъй като това е основното нещо, от което се ръководят компаниите.
Участниците във втория панел засегнаха темата „Управление на средствата за здраве и инвестициите във фармацевтичния сектор”.
Според доц. д-р Антония Димова-Йорданова през последните 1-2 години харчим 4 пъти повече за здравеопазване в сравнение с 1999 г., но едновременно с това резултатите остават неудовлетворителни. По данни на СЗО, разходите на глава от населението в PPP$ нарастват от 337,6 през 1999 г. на 1 398,9 през 2014 г. Като основна причина за това доц. д-р Йорданова изведе високият процент на директни частни плащания, породени от неадекватната финансова защита.
Гледната точка на дистрибуторите представи Томислав Живанович, регионален директор за Балканите на Phoenix. Интерес предизвикаха цифрите представени от него, според които в България има най-много аптеки на глава от населението, сравнено с други балкански държави и такива от Западна Европа. У нас броят им е 3714 при 7,2 милиона население. За сравнение в Босна и Херцеговина при 3,9 милиона има 1120 аптеки, а в Дания, където населението е 5,7 аптеките са едва 312 на брой.
В третия панел беше обсъдена темата за преструктурирането на болничния сектор. Участниците в панела споделиха какъв е моделът за устойчиво и модерно болнично здравеопазване, как се управляват конфликтите.
Конференцията привлече повече от 150 участника, представители на здравните власти и на регулаторните органи, фармацевтични компании, директори и представители на здравни заведения, лекари,представители на бизнеса, представители на съсловните организации, представители на пациентските организации, на международни институции и др.
Информационен портал Е-здравеЙ Здравен форум
