В Германия чакат 133 дни за достъп до нови лекарства, в България - 764 дни
Снимка: Фиг. 1. В Германия чакат 133 дни за достъп до нови лекарства, в България - 764 дни
Пациентите в някои държави от Европейския съюз (ЕС) чакат много повече, за да получат достъп до нови лекарствени терапии, отколкото пациентите в други държави-членки, като различията се увеличават, вместо да намаляват.
Това е изводът в най-изчерпателното до момента проучване на индикатора на изчакване „EFPIA WAIT“ Shortening the WAIT - Patient Access to Medicines in Europe (efpia.eu) (Вж. фиг. 1), публикувано на 6 април. Според него средният период до заплащане с публични средства за иновативни лечения в отделните държави от ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) е 511 дни.
Пациентите в Германия чакат около 133 дни за достъп до нови лекарства в сравнение с пациентите в България, които чакат 764 дни.
Докладът подчертава неравнопоставеността в достъпа до нови терапии на пациентите в рамките на Европа. Продължават да съществуват значителни различия в отделните държави в броя на новите лекарства, които са на разположение в даден момент от времето и обикновено, пациентите в Централна и Източна Европа и от по-малките държави-членки чакат най-дълго за достъп до нови лечения.
За съжаление, днес само около 30% от разрешените за употреба между 2017-2020 г. от Европейската агенция лекарства са достъпни за българските пациенти (Вж. фиг. 2).
Чакаме средно 764 дни, за да получим достъп до нова терапия (Вж. фиг. 3).
През последните две години Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) документира причините за неравенствата в достъпа и установява, че има 10 взаимосвързани фактора, които обясняват ограниченията и забавянето.
Според анализ на Charles River Associates, също публикуван на 6 април,
Root Cause Unavailability Delays CRA Report April 2022 Final (efpia.eu), бариерите и закъсненията се коренят в процесите на ценообразуване и включване на лекарства в системите на заплащане с публични средства в държавите-членки и съответното въздействие върху вземането на търговски решения.
В България например нови терапии се допускат до заплащане от НЗОК веднъж годишно, често с голямо забавяне. Отстъпките и компенсациите, дължими на НЗОК в първата година от заплащането на ново лекарство съществено надхвърлят приходите от него.
