Защо медът кристализира (захаросан мед) и полезен ли е
Снимка: Захаросаният мед запазва качествата си
Кристализацията на меда (захаросан мед) е напълно нормално явление за меда и е доказателство, че е естествен.
Кристализацията е процес, при които течният мед се превръща в твърда кристална маса и при това си запазва състава, свойствата и качеството. Скоростта на кристализиране и размерът на кристалите зависят от състава (растителен произход) на меда, условията на съхранение, наличие на кристални зародиши и други фактори.
Акациевият, мановият и някои други видове мед не кристализират или кристализират много бавно, докато медът от репица, слънчоглед, плодов и някои други кристализират още в първите дни или седмици след центрофугирането. Кристалилите могат да бъдат дребни или едри.
Склонността на меда да кристализира зависи от съотношението на фруктоза-глюкоза и глюкоза-вода.
Ако съотношението глюкоза-вода е под 1,7, медът не кристализира и ако е над 2,1, той кристализира бързо. Колкото по-високо е съотношението фруктоза-глюкоза, толкова по-бавно протича кристализацията. Наличието на зародишни кристали от глюкоза, цветен прашец, въздушни мехурчета, механични примеси и друго ускоряват кристализацията. Най-добрата температура за кристализация е 13-15 градуса по Целзий. При ниски температури нарастването на броя на кристалите се забавя поради повишения вискозитет и намалената дифузия, а при високи температури се увеличава разтворимостта на захарите.
Различни видове захаросан мед
Пчелният мед се използва в народната медицина като основно или помощно средство за лечение на гастрити, както и при променена киселинност на стомаха. Оказва лечебен ефект при заболявания на дихателната система, при възпалителни заболявания на кожата и лигавиците, което се дължи на антибактериалното действие на меда.
Използва се и като диетично и лечебно средство при чернодробни заболявания, защото осигурява въглехидрати за синтезирането на гликоген.
