Постене и защо е необходимо да гладуваме от време на време?
Снимка: Учени доказаха, че гладуването и постенето са полезни
Зависимостта между продължителността на живота и постене или гладуване се обсъжда от незапомнени времена. В съвременния свят на науката и технологиите интересът към тази тема е нараснал през последните години.
Няколко обективни изследвания потвърдиха връзката между чувството за глад (на биохимично ниво) и дълголетието.
Едно от най-забележителните проучвания е работата на група немски зоолози под ръководството на Дерек Хуфман. Преди това беше известно, че мишките, които редовно "се занимават със спорт", живеят по-дълго от представители на контролната група, които не са толкова активни, но получават същата храна като първите. Факт е, че физическата активност предотвратява развитието на определени заболявания. Съответно, при активните мишки се увеличава очакваната продължителност на живота.
Но ако мишките от контролната група (които не се занимават със спорт) вместо стандартното меню получават понижени порции, те са живели много по-дълго от физически активните.
Хуфман разбра, че това се дължи на нивото на инсулиноподобен растежен фактор - 1 (IGF-1). Този протеин участва в регулирането на клетъчния растеж и играе важна роля в процеса на стареене. При мишките, които получават лакомства, нивото му се покачва и ДНК молекулите се унищожават. Животните с висок IGF-1 имат увреждания на тъкани или на ДНК молекули.
Гладът забавя процеса на унищожаване на ДНК молекулите, така че тестова група на физически активни и гладни мишки е лидер по отношение на дълголетието.
Има други аспекти на глада, изследвани от учените. Уолтър Лонго и колегите му от Университета в Южна Калифорния установиха, че постенето има положителен ефект върху имунитета. В продължение на шест месеца, експерименталните мишки бяха лишавани от храна в продължение на 2-4 дни от време на време. Това довело до рязко намаляване на броя на левкоцитите в кръвта.
Изследване, проведено с участието на редица болни от рак, показва, че по време на гладуване или постене, тялото изразходва не само хранителни резерви, натрупани под формата на мастна тъкан, но и част от белите кръвни клетки. Изчезването на старите имунни клетки допринася за активирането на стволови клетки, те започват да се делят и да генерират нови бели кръвни клетки. По-млади и по-силни от преди.
Между другото, този експеримент също показва намаляване на протеина IGF-1 при гладуващите, който е отговорен за стареенето на организма и появата на ракови клетки (вероятно).
Друга хипотеза е, че дефицитът на калории активира определени гени, отговорни за износването на тялото и така се увеличава дълголетието.
Една група от учени от Университета на Уисконсин, водена от Richard Weindruch проведе изследване с експериментални маймуни. Половината от маймуните са получавали нискокалорична храна в продължение на 10 години, втората половина са се хранели нормално.
Животните с нискокалорична диета тежат 30% по-малко, имат 70% по-малко телесни мазнини и ниски нива на инсулин. В момента 90% от маймуните са живи. В контролната група се хранят нормално, смъртността е от свързани с възрастта заболявания като сърдечна недостатъчност и диабет, и са преживели само 70% от маймуните.
Учените от Масачузетс технологичен институт, работещи под ръководството на проф. Leonard Guarente, откриха, че генът, отговорен за този резултат, SIRT1 е връзката между дълголетие и причинения от глад механизъм на намаляване на холестерола. Ниското ниво на протеина, кодиран от SIRT1 в миши клетки, води до натрупване на холестерол.
Постенето, което увеличава активността на SIRT1, може да намали риска от развитие на заболявания, свързани с холестерола като атеросклероза и болестта на Алцхаймер.
Едно скорошно проучване, направено от японски учени от университета в Кагошима потвърди всички предишни предположения и установи, че застаряването зависи от концентрацията на хормона на глада - грелин. Той засяга протеина SIRT1, забавя процеса на стареене на тялото и мозъка на мишките. Така че, с увеличаването на производството на грелин при лабораторни мишки и активиране на SIRT1, учените успяха да удължат живота на гризачите. Ако се блокира хормона грелин, мишката остарява бързо.
