Радичков: Злите хора оставят пожарище, добрият човек - огнища
Снимка: Йордан Радичков, Размисли за огъня
Размисли за огъня, Йордан Радичков
Добрият човек ще го познаеш по огъня.
Злите хора оставят след себе си пожарище; добрият човек оставя отподире си огнища.
Гдето има човек, има и огън, гдето се вие пушек, има живот.
В небето също тъй има огън, край него се събират буреносните облаци.
Една тънка нишка ни свързва през целия ни живот с първото огнище, с черното дъно на котлето, клекнало над пламъците, с къкрещото гърне, затънало до колене в жаравината, и с оная черна верига, провряна през комина, дето – според старите – служи на дявола да слиза нощем, да се отърка в саждите, та да стане косъмът му още по-черен.
Човек много огнища ще срещне по пътя си, но това са само пътни знаци или временни спирки, по които отброява дължината на своя живот или на своите преживелици; нашите преживелици винаги имат само едно начално огнище – бащиното огнище…
За силен огън се иска яко дърво, дървесината му да е стегната. Такова дърво е дъбът. Той гори устойчиво, ръмжи с гръден глас в огнището и равномерно люлее пламъците си. С него човек се чувства спокойно, стига да умее да разрови добре пепелта отдолу, тъй че огънят постоянно да диша.
Огънят диша като човека. Самата му душа танцува пред вас, гола и искрена, движенията са гъвкави, а над пламъците се извива също тъй гъвкаво синя пушилка, прилична на отдалечаваща се от вас мисъл...
