Владимир Смирнов е роден на 22 юни 1942 г. в Черногорск, СССР
Снимка: Владимир Смирнов и Невена Коканова
Съветският и български актьор Владимир Смирнов е роден на 22 юни 1942 г.
Баща му, Николай Смирнов, е авиатор, който изчезва безследно със самолета си по време на Втората световна война край Сталинград. Майка му, Мария Павловна Смирнова, е пътуваща актриса и изпълнителка на цигански романси. В ранните си години живее в Ярославл, където го възпитава неговата баба Клавдия Фьодоровна Смирнова. След това постъпва в Суворовското училище.
През 1965 г. завършва Ленинградския държавен институт за театър, музика и кинематография в класа по актьорско майсторство на големия руски педагог Борис Вулфович Зон.
Дебютната му роля е Кросното/Магарето от „Сън в лятна нощ“ на Шекспир. Предричат му блестящо бъдеще на руска сцена. През 1965 г. се запознава с българската студентка във ВИТИЗ Силвия Спасова. На следващата година я последва в България, където сключват брак. Тук се утвърждава като талантлив актьор в киното и театъра.
Владимир Смирнов прави забележителни роли в „Сбогом, приятели!“ и "Най-добрият човек, когото познавам".
Работи в Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Шумен, Драматично-куклен театър (Враца), Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин и Народен театър за младежта до 1990 и от 1993.
Рени Григорова, семейна приятелка на Владимир Смирнов, публикува в социалните мрежи спомен за големия актьор:
"Днес е твоят рожден ден! Много неща ми минават през главата! Колко ме обичаше и как разказваше вкъщи своята история за сирак, непознаващ родителите си, скитащ сред войниците, обелките от картофи за храна, скорбута, суворовското училище, приема в ГИТИЗ, скокът на най-добрия ти приятел от прозореца на училището, защото, ако в суворовското училище не станеш военен и кандидатстваш другаде, но не те приемат, съдбата е Сибир!
После Силвия, любовта, идването в България, незнаене на езика, баща ми, когото наричаше брат, а дома ни на Солунска свой дом! Баба и дядо наричаше моите родители!
Ами това беше, някой ден ще напиша за теб повече!
Спомням си как празнувахме рождения ти ден една година под смокинята на Джубрила в Несебър! Дойдоха Катето Паскалева и Иван, смееше се и подрънкваше на китарата! Аз и твоята Джина се бяхме уговорили да се измъкнем и знаейки, че аз съм инициаторът, ти ме прегърна през раменете, погледна в очите и каза сериозно: Молювче не си струва, искам да останете с Джинуля тук и останахме!
Ех спомени, празнувай там където си сега и ме чакай, довиждане! В памет на Владимир Смирнов!"