Виктор Юго е роден на 26 февруари 1802 г. в Безансон, Франция
Снимка: Виктор Юго е известен с Клетниците и Парижката Света Богородица
Виктор Юго е основен светец в синкретичната религия Као Дай, възникнала във Виетнам в началото на ХХ век.
Едни от най-известните творби на Виктор Юго са „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“.
- Безделието е щастие за децата и нещастие за възрастните.
- Всеки човек има три характера: този, който му приписват; този, който сам си приписва, и този, който в действителност има.
- Във вътрешния свят на човека, добротата е слънцето.
- Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е все едно да се миеш с кал.
- И всичко изглеждаше толкова чудесно, когато бях млад.
- Има нещо много по-силно от всяка войска на света - и това е идея, чието време е дошло.
- Комплиментът е като целувка през воал.
- Красивите изрази украсяват красивата мисъл и я запазват.
- Логиката е безмилостна.
- На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме — това са гениалността и искрената доброта.
- На хората не им достига не сила, а воля.
- Най-голямото щастие в живота е убеждението, че сме обичани.
- Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе.
- Победата над страха ни дава сили.
- Свободата започва с ирония.
- Смелите мечти разкриват пътя към бъдещето.
- Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек.
Виктор Юго е френски поет, писател, драматург, романист, художник и общественик.
Считан е за един от най-известните френски писатели, дали отражение, както върху литературния, така и върху политическия живот на страната.
Писателят прекарва детството си в Париж с чести пътувания до Неапол и Испания, където военната служба отвежда баща му. Така през 1811 година той посещава, заедно с брат си Йожен, религиозно училище в Мадрид. През 1813 година се установява в Париж с майка си, която напуска баща му заради връзка с Виктор Фано дьо Лаори, също имперски генерал.
През 1819 година основава, заедно с братята си Абел и Йожен, списанието „Консерватьор литерер“, което привлича вниманието на по-широка публика към неговия талант. Първата му стихосбирка „Odes“ излиза през 1821 година, когато е на 19 години. Тя е отпечатана в 1500 екземпляра, които се продават за четири месеца. Един от тях достига до крал Луи XVIII, който отпуска на автора годишна пенсия от хиляда франка.
Семейството на Виктор и Адел Юго води активен светски живот и се сближава с известни фигури от културния живот, като Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов, Алфонс дьо Ламартин, Проспер Мериме, Алфред дьо Мюсе, Йожен Дьолакроа.
През 1831 г. се появява романът „Парижката Света Богородица“ („Notre Dame de Paris“).
След държавния преврат от 2 декември 1851 година, когато Луи-Наполеон Бонапарт се обявява за пожизнен президент, Юго първоначално се подготвя за бягство, за кратко е арестуван, но скоро е освободен. След това той напуска страната доброволно и заминава за Брюксел, а след това за остров Джърси, британско владение край френския бряг на Ла Манша.
Виктор Юго (в средата) на почивка в Гърнзи с двама приятели, около 1865 (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Прогонен от Джърси, заради критики към кралица Виктория, Юго се установява на близкия остров Гърнси. През следващите години той е сред малкото политически емигранти, които отхвърлят амнистията и отказват да се върнат във Франция. Следващите години са особено плодотворни за литературната дейност на Виктор Юго. Той издава „Наказания“ (1853), в които в стихотворна форма критикува Втората империя, стихосбирката „Съзерцания“ (1856, „Les Contemplations“), „Легенда на вековете“ (1856, „La Légende des siècles“), както и романа „Клетниците“ (1862, „Les Misérables“).
Литературните произведения на Виктор Юго се състоят от множество стихотворения, девет романа, дванадесет пиеси и многобройни публицистични и други произведения.
