Великденски, Андрей Чорбанов
Снимка: Великденски, Андрей Чорбанов
ВЕЛИКДЕНСКИ
Научи ме да обичам,
да живея по човешки;
Вече никак не обичам
своите любими грешки!
Покажи ми, че си струва
да започна отначало;
Любовта не се купува,
с нея двамата сме цяло.
Всяка болка ще изплача,
виж – загубих си мечтите;
Границата ще прекрача,
щом пресъхнат ми очите...
На свещичка – светлината
в тъмнината ще потърся;
Малко обич във душата,
а сълзите – ще избърша.
Сред поля от минзухари,
Търся мъничко кокиче;
Казват – няма го, едва ли,
то е моето момиче ...
София 1 май 2021 г.
Днес нямах боядисани яйца, защото не беше празник. Не може да празнуваш светли празници, ако не е празник в душата ти. Затова и оставих яйцата си бели, такива, каквито са мечтите ни. Без боички, без цветове, без нищо, което да скрива белия им цвят. Такива са си - бели. Дори когато просто си вървиш по пътя имаш нужда от нещо, което да те кара да продължаваш напред.
Андрей Чорбанов, Фейсбук профил, стихове
