Великата масонска ложа е създадена на 24 юни 1717 г. в Лондон
Снимка: Великата масонска ложа е създадена на 24 юни 1717 г. в Лондон
Масонството или свободното зидарство е посветителско общество, което има неуточнен произход.
Различни клонове на това общество днес съществуват под различни форми в цял свят, с членска маса приблизително 5 милиона души, от които около 480 000 в Англия, Шотландия и Ирландия, и по-малко от 2 000 000 в Съединените щати. Различните масонски организации споделят морал и метафизични представи, които включват, най-често, институционализирана вяра във Върховно същество.
Масон идва от английската mason, която означава „зидар“ (bricklayer) и „човек, който реди тухли/камъни или изготвя тухли/камъни като изделия“.
Предположения за произхода на масонството от Древен Египет
Някои изследователи на масонството допускат, че то води началото си от сдружения на зидарите, които са съградили пирамидите в Египет и други древноегипетски строителни паметници. Тяхното учение е пренесено чрез евреите на Моисей в гръко-римския свят.
Според древна легенда франкмасонството произхожда от каинизма. В разказ, който почива на еврейските митове, Ева е съблазнена от луциферичен дух, наречен Самаил, от което се ражда Каин. Така Каин става първия „син на вдовица“, име, с които за известни масоните.
Повечето учени приемат за официална рождена дата на масонството 24 юни 1717 г., когато в лондонската кръчма „Гъската и скарата“, вследствие на обединяване на четири ложи, е основана Великата ложа на Англия.
Според един документ от 1725 г. ложите, обединени от Великата ложа, вече стават 64, от които 50 работят в очертанията на Лондон.
Сред известните български свободни зидари са членовете на първата българска масонска ложа „Балканска звезда“, учредена от Иван Ведър: това са Захари Стоянов, Никола Обретенов, Иларион Драгостинов, Тома Кърджиев и княз Александър Батенберг. Масони също са Ангел Кънчев и Георги Сава Раковски, а предполагаемо и Христо Ботев и Димитър Общи. Сред македонските дейци свободни зидари са Дамян Груев, Александър Протогеров, Кирил Пърличев, Мише Развигоров, Лазар Киселинчев, Павел Шатев, Симеон Радев, Георги Баждаров, Георги Кулишев и др.
