Ван Гог е роден на 30 март 1853 г. в Нидерландия
Снимка: Ван Гог
Винсент ван Гог (1853-1890) е нидерландски художник, един от най-великите художници в историята на европейското изкуство.Той е един от най-видните представители на постимпресионизма. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност — автор е на около 900 картини и 1100 рисунки.
След спор с колегата си художник Пол Гоген, Винсент ван Гог отрязва ухото си.
Художникът Винсент ван Гог си спечелва противоречива слава с това, че подарява отрязаното си ухо на жрица на любовта.
Заболява от психична болест и извършва самоубийство през 1890 г., когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж, Франция са изложени 71 от неговите произведения.
През есента на 1880 г. Винсент ван Гог решава окончателно, че ще стане художник. През октомври ван Гог започва половингодишно обучение по анатомични рисунки и перспективно рисуване в брюкселската Академия за изящни изкуства.
Ван Гог се запознава с проститутката Класина Мария Хоорник, наричана от него Сиен, с която живее повече от година и през това време тя му позира многократно. През лятото се връща в ателието на Мауве. Занимава се с техниката на маслената живопис и с проблеми на теорията на цветовете. Палитрата му през целия му нидерландски период е с тъмни, землисти цветове.
За да се посвети изцяло на живописта, се разделя със Сиен, основната роля за което изиграва едно посещение на брат му Теодорус, и се премества в северно-нидерландската провинция Дренте, в торфеното селище Хоогевеен. Самотната шир го потиска и очарова същевременно.
Без да се бави ван Гог започва обучението си в ателието на Кормон, където се запознава с колегите си Анри дьо Тулуз-Лотрек и Емил Бернар. Чрез брат си влиза в контакт с импресионизма и с най-важните му представители: Пиер-Огюст Реноар, Камий Писаро, Едгар Дега, Пол Синяк, Алфред Сисли, Клод Моне и Жорж Сьора. Впоследствие пътищата на тези художници се разделят и като „чисти“ импресионисти остават от тази група само Писаро и Моне.
Под тяхно влияние неговата землисто-тъмна палитра изсветлява и става по-слънчева. През следващите две години той рисува повече от 200 картини с мотиви от градския живот в Париж, Сена и околностите. Освен това рисува и множество автопортрети, даващи храна и до ден днешен на поколения психиатри за изключително разнообразни анализи, отчасти откровено безсмислени.
Пътувания в околностите на Арл го водят и до мястото за поклонение Сен-Мари-де-ла-Мер, където се появяват скиците за неговите лодки на брега на Сен-Мари, които използва за рисуваните в ателието картини. Междувременно е осъществил близък контакт с някои от жителите на градчето, които с удоволствие му стават модели. Така възникват майсторските му творби „Зуавът“, „Арлезианката: Мадам Жино“ и „Пощальонът Рулен“ (портрет на Рулен (Joseph Roulin)).
Ван Гог рисува серията слънчогледи, които чрез аукционите в края на двадесети век влизат в историята.
Натюрморт: „Ваза с 12 слънчогледа“, август 1888 г.
Една от най-известните творби на Ван Гог е „Слънчогледите“ (1888, Арл).
Малкото селище Сен Реми е на няколко километра от Арл, на половината път до Авиньон. В манастир от XII век е установена клиника, в която се лекуват според тогавашните разбирания душевно болни. Когато ван Гог се нанася като пациент на 8 май 1889 г., д-р Пейрон (Théophile Peyron) диагностицира при първия си преглед остра форма на епилепсия.
Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца. Тези му занимания видимо подобряват състоянието му. В началото с придружител Жорж Пуле (Georges Poulet), на ван Гог е разрешено да напуска клиниката, за да рисува красивия пейзаж в околностите. През това време създава картини с поля в наситени жълти цветове, маслинени дървета, ириси и кипариси. Прекъсван единствено от слаби пристъпи и частична загуба на паметта, той работи неуморно при почти пълна липса на контакти с хора извън клиниката.
През 1889 г. Ван Гог рисува главното си произведение от този период – „Звездна нощ“.
Звездна нощ, юни 1889 (Музей за съвременно изкуство, Ню Йорк)
Типично за късните му картини е пастьозното нанасяне на боите и спонтанният му дуктус, ярките цветове и цветовата символика.
Ван Гог принадлежи към първите художници, които целенасочено използват комплементарния контраст на цветовете, както в „Лодки от Сен Мер“. Що се отнася до формите, от които се изграждат картините му, едно актуално проучване, публикувано в Nature News от 7 юли 2006 г., стига до заключението, че неговите картини съдържат образци от светло и тъмно, следващи плътно основната математическа структура на турбулентния поток.
Примери в това направление са „Звездна нощ“ (1889), „Път с кипариси и звезда“ (1890) и „Житна нива с гарвани“
