В нивята, Никола Фурнаджиев
Снимка: В нивята
В нивята
Не знам дали ще трябва още
да бъдеме така добри,
кръвта гори, блести от снощи
и мрак поляните покри.
Сега проблясват над Марица
студени утринни звезди
и безутешна, сива птица
пищи над мъртвите води.
По пътя крета мойта баба,
пиян до нея аз вървя,
а идат дни и ние трябва
да ровим черните нивя.
Но страх ни е - мъртвец изрових -
то беше с ужас пълен ден
и като кърваво олово
блестеше свода озарен.
Сега звезди зелени капят,
Марица свети като смърт,
вървим - и някъде в нивята
потъва ранния ни път.
Никола Фурнаджиев
