Управата на кой град отпуска над 1 млн. евро за Солаковия хан
Снимка: Управата на кой град отпуска над 1 млн. евро за Солаковия хан, дом за възрожденци и революцинери?
"Започва укрепването, а след това и реставрацията на Солаковия хан", съобщи през януари 2022 г. кметът на Букурещ Никушор Дан.
Сградата, която е с голяма значимост за българската история, вече принадлежи на община Букурещ. Дан потвърди, че финансовите въпроси, свързани с отчуждаването, са решени и много скоро ще започнат строителните работи, за да се превърне архитектурният паметник в културен център за жителите на Букурещ. Кметът публикува снимка, на която се вижда как изглежда сградата сега и как общината планира да изглежда след ремонта.
Община Букурещ реши да стане собственик на сградата като плати за отчуждаване 4,5 млн. леи. Паметникът на културата се бе превърнал в руина, докато собствениците му – наследниците на братята Солакоглу, в продължение на 18 години се опитваха да го продадат. След дълги съдебни битки те си върнаха собствеността през 2003 г. и първоначалната сума, която искаха за сградата и двора, бе 5,5 млн. евро, а след това – 4,5 млн. евро.
Управата на Букурещ отпуска над 1 млн. евро за Солаковия хан, дом за възрожденци и революцинери.
За плачевното състояние на Солаковия хан неведнъж са алармирали и български медии. Ханът е построен от братята Солакоглу от Свищов през 1859 г.
В него са се намирали редакцията и печатницата, в които председателят на БРЦК Любен Каравелов е издавал:
- вестниците: „Свобода“ и „Независимост“,
- списание „Знание“ и много книги.
Тук Христо Ботев редактира и печата своя вестник „Знаме“. В двора на хана е имало мелница, в която Ботев и Левски са прекарали една мразовита зима. За да се напомня на поколенията за голямата историческа стойност на сградата, на фасадата й бе поставена паметна плоча с лика на Каравелов, но после барелефът на революционера изчезна.
През годините имаше идеи сградата да бъде откупена от България и превърната в културен център. През 2012 г. русенският бизнесмен Иван Иванов започна разговори с наследниците и ги склони да намалят цената на 4 млн. евро. Издейства и едногодишен сертификат от Министерството на културата на Румъния, с което то се отказва от правото си на първи купувач. Писа писма до българския премиер, до министъра на културата да се започне мащабна дарителска акция в страната за събиране на сумата, но не срещна подкрепа и се отказа.
