Цицерон е роден на 3 януари 106 г. пр.н.е. в Арпинум
Снимка: Цицерон
Марк Тулий Цицерон е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул 63 пр.н.е. Известен е като най-големият стилист на латинската проза. Роден е на 3 януари 106 пр.н.е. в Арпинум.
Философът Цицерон е заемал в Древен Рим длъжността консул.
След военната си служба през Съюзническата война (91–88 пр.н.е.) при Гней Помпей Страбон и Сула (негов далечен роднина) Цицерон става адвокат. Неговата първа реч в съда е от 81 пр.н.е. (Pro Quinctio).
През 79 пр.н.е. Цицерон продължава следването си в Гърция и Мала Азия, които тогава са част от Римската република.
Той се връща в Рим през 77 пр.н.е. и започва своята кариера като политик и адвокат.
През 63 г. пр.н.е. Цицерон е избран за консул. За неговото избиране помага факта, че неговия съперник, Катилина, открито говори за революционни промени в случай, че бъде избран за консул. Това силно обезпокоило римляните и те отдават предпочитанията си на кандидатурата на Цицерон.
След поражението на изборите, Катилина започва заговор с цел получаване на властта. Този заговор е разкрит от Цицерон. Четирите сенатски речи на Цицерон срещу Катилина, считащи се за образец на ораторското изкуство (реторика), принуждават Катилина да избяга в Етрурия.
Цицерон произнася реч срещу Катилина
Цицерон е публикувал повече от 100 речи, политически и съдебни, от които до нас са достигнали 58.
До наши дни са оцелели също и 19 трактата по риторика, политика и философия, по които са се учили на ораторско изкуство поколения юристи. Освен това са съхранени и повече от 800 писма на Цицерон, съдържащи много биографички сведения и много ценна информация за римското общество от края на републиканския период.
Неговите философски трактати не съдържат нови идеи, но са ценни с това, че излагат подробно и неутрално учения на водещи философски школи от онова време: стоици, академици и епикурейци.
Работите на Цицерон оказват силно влияние на религиозни мислители, в частност на блаж. Августин, на представители на Ренесанса и хуманизма (Петрарка, Еразъм Ротердамски, Бокачо), на френските просветители (Дидро, Волтер, Русо, Монтескьо) и много други.
