Тома Пожарлиев: Захапах тази лудост. Глория беше се състезавала само на спринт
Снимка: Тома Пожарлиев: Захапах тази лудост. Глория беше се състезавала само на спринт, кобила за голяма скорост
В гр. Шумен имаше конеферма. Развъждали са породисти коне, за езда. След промените от 89 година това стопанство започнало да запада. Разорено! Нямало храна за елитните коне и започнали да ги разпродават. Видях, че един познат си е купил и заминахме с една кола до Шумен, някъде малко след 2000 година.
Там видях много, много коне, повечето от тях дръгливи от глад. Нямали средства да ги изхранват. Продаваха ги за смешни суми, по малко от цената на един най-обикновен велосипед. Влезе ми един пирон в мозъка. Да си купя кон и да зпочна да язда!
Наблизо до София един приятел гледаше крави в голям обор и той ми обеща, че може да гледа и един кон там. Ще го обслужва човекът който се грижеше за кравите му.
Какво разбирам от коне , за да си избера от това голямо стадо? Най-накрая харесах една млада кобила. Името й беше също много хубаво - Глория!
Захапах тази лудост. Глория беше се състезавала само на спринт, кобила за голяма скорост. Показаха ми паспорта й. Радословното й дърво беше пет поколения назад. Майка , баща, баба, дядо и т. н. Бре аз се хванах още повече на тази въдица. Платихме кобилата. Ще я закараме до София, Равно поле. Как ще я возим до там. Тогава липсваха ремаркета за коне. Един “умник” каза да я качим в каросерията на един камион покрит с брезент. Вързахме я и потеглихме. Бавно, спирахме на всеки 15- 20 км за да видим какво става. Глория беше доста стресирана. Потеше се страшно. Каросерията беше залята като с вода от потта й. Измъчихме животното, аз също се притесних от този непрофесионален транспорт. Но май всяко начало е такова, особено като започваш сам, без да те водят по-опитни.
Вързахме я в отделна клетка на ясла. Започнахме да я храним. Глория заглади косъма. Под копринена кожа, горда стойка , красива и изправена глава проличаха белезите на селектираното родословно дърво.
Купих си такъми - седло, юзда, нагайка. Разбрах, че трябва да взема и нещо за ездача. Снабдих се с клин, ботуши, тока /това е като каската за ски/.
Униформата ми е в багажника.
След работа, поне два пъти в седмицата се отправях към Равно поле. Обличах униформата и гордо повеждах Глория към полята. Извън селото има огромно поле, само да препускаш. Възсядах моя Пегас и се насочвах към безкрайното поле. Очудвалх се, че тя не желае да се отдалечава много от яслата си. Все се опитваше да се обърне. Аз упорито я теглех все по-надалеч.
Нали не мислите, че съм се родил на кон или съм вземал уроци по езда. Само веднъж имах самостоятелен опит за езда, но за това може да стане въпрос друг път.
Та аз в това поле, на повече от 3-4 км от други хора, сам, неук ездач съм яхнал Глория и се борим в полето- тя иска да се върне в конюшната, аз да обиола полето, колкото може по далеч. Този път бяхме отдалечени на около 6-7 км. Когато се отдалечавахме тя едва ходеше или подтичваше и аз не бях изпитал нейните възможности. Нали е тренирана за спринтьор? Е омръзна ми да се борим и я обърнах в посока към къщи. Мале! Какво стана? Това животно пощуря. Започна един галоп. Аз хванах юздите близо до главата й, пристегнах бедра и се опитвам да намаля скоростта. Глупости. Галопа се усили, премина в кариер, правеше скокове на дължина повече от 4-5 метра. Устата ми пресъхна. Стегнах се още повече и се опитвах да се слея с Глория. Тя изобщо не се съобразяваше с нейният господар. Нали я платих, осигурих й самостоятелен обор, хранехме я, плащах за да я чистят / за това не ми оставаше време/. А тя все едно, че не бях върху нея. Препускаше към тъпият обор. В един момент стана страшно. Галопирайки мина близо до едно огромно дебело, дърво с груба кора, толкова близо, че ми закачи левия хълбок. Колената и бедрата бях впил в нея. Явно съм бил в добра форма, защото се спасих. Оживях. Ако бях паднал, сигурно щяха да ме намерят след 3-4 дена. Никой не знаеше къде съм.
Сигурно съм изтрезнял,защото започнах да разпитвам.
Така стигнах до Аспарховата база за езда. Запознах са с Ангелина. Опитен учител и треньор по езда. Тя ме прибра заедно с Глория. Така в следващите 3-4 години ходех на уроци по езда. И забележете! Там в базата , въпреки, че има много хора, не можеш да яздиш без треньор, а аз сам в полето. Профан!
Добър ли бях, късмет ли имах или съм бил в добра физическа форма, но нямах травми.
Но до един момент! Ангелина имаше идея да ме води на състезание за ветерани? Бях стигнал до 4-5 последователни скока. Един път обаче, като на забавен кадър Глория спря пред препядствието, а аз изхвърчах. И до сега си мисля, че ако бях по съсредоточен , нямаше да полетя като тапа от шампанско.
Добре, че се свих и поех удара с лявата половина на гърба и се разминах само с тъпа травма. Замислих се вечерта. Дали няма да направя двумоментна руптура на далака. Ами ако си счупя ръката? Не трябва да яздя повече. Господ ме е пазил през тези години.
Все си мисля, че като хирург съм по- добър, отколкото като ездач!
Та така приключи моя спорт с конете. Все пак научих нещо и то за стотен път се потвърди. Не трябва сам да откриваш топлата вода. Използвай знанията и уменията на учители, на книги. Особено при сериозните неща. Ако говорим за медицина и хирургия - напред стъпка по стъпка, учение, учение, черпене на опит от много можещите и накрая личен и споделен опит.
Та от къде започнах и накъде я откарах. От моята Глория. А знаете ли ако не са ти опънати боксерките и клина по дупето какво ще стане с кожата. Моята веднъж се беше смъкнала само от 1 час езда. А как мирише екипа и ти след езда. Пенетрираща в мозъка. Чудя се защо жените са харесвали само мъже които миришат на пури и конска пот?
Времената и нравите действително се менят.
Тома Пожарлиев, Фейсбук профил
Сн.: pixabay
