7 декември, НДК: Талантливият режисьор Борис Панкин възроди култовата "Коса"
Снимка: Талантливият режисьор Борис Панкин възроди култовата "Коса"
"Вълнуващото е непреходно в този мюзикъл, заради музиката. Общо от онези дни и днес е неистовият стремеж на човекът към свобода, обич и хармония. Всички остри ръбове в живота ни тласкат към "Коса": да се обичаме и приемаме такива, каквито сме", споделя режисьорът Борис Панкин в предаването "Сценична треска" по БНР.
20 години след първото поставяне на мюзикъла “Коса” на българска сцена, това лято Борис Панкин възроди култовата творба на Галт Макдермот на варненска сцена.
На 7 декември ще гледаме спектакъла и в зала 1 на НДК - София.
"Това е „американският любовен племемен рок мюзикъл”, защото хипарите наричат себе си племе."
"Отнасяме се към този мюзикъл като към светиня. Имаме един изключителен музикален директор - маестро Страцимир Павлов, диригент и пианист... На кастинга се явиха 106 души. Избрахме 60 човека, от които излязоха двадесет и четиримата членове на „племето”. Направихме грандиозен декор с мултимедия, за да предадем духа и обстановката на епохата. Това доближава максимално очакването на публиката до филмовото повествование, с бонуса да бъде на живо - това са постановичните бонуси. Създадохме повече от 55 минути видеоматериали...
Всички ние изпитваме голям дефицит да бъдем обичани. Нас не ни обичат нито държавните институции, нито политическите организации. Ние се чувстваме недобикнати. Тук в този сюжет, любовта, обичта на "племето" заразява, защото не само вирусите заразяват. И обичта, и състраданието, и добротата заразяват. Така, че това е един антивирусен спектакъл. Така и публиката беше заразена и ни се отплати с пълни зали...", сподели Панкин.
"Не би могло да има изкуство, ако няма публика". В подкрепа на това твърдение Борис Панкин споделя идеите си като преподавател.
"Колкото и да звучи странно, талантът е от Бога, но отношението е от нас – смята режисьорът и добавя че мисията му и мисията на колегите му от Американския колеж е „да създадем доживотни почитатели на изкуството, а не да създадем професионални създатели на изкуство... Няма успех там, където ти не обичаш това, което правиш, повече отколкото обичаш егото си! Както е казал великият Станиславски: Обичай изкуството в себе си, а не себе си в изкуството”.
Проектът е на ТМПЦ-Варна, диригент е Страцимир Павлов, сценографията е на Иван Токаджиев, хореографията е на Анастасия Неделчева.
Снимките са на фотографа Росен Донев.