СЗО призовава европейските правителства да се погрижат здравеопазването да стигне по-близо до хората
Снимка: СЗО призовава европейските правителства да се погрижат здраве
По повод Световния ден на здравето през 2019 г. СЗО призовава европейските лидери да инвестират в първична помощ като най-целесъобразна предпоставка за универсално здравно покритие.
Между 70% и 80% от здравните нужди на човек през целия му живот могат да бъдат посрещнати от първичната помощ, от утвърждаване на здравето до профилактика на заболяванията, посредством ваксинация, лечение и контрол на хроничните състояния, рехабилитация, палиативни грижи и лекарства.
„Здравето е човешко право. Можем да положим значително повече усилия за подобряване на достъпа до здравеопазване на най-уязвимите. Да се гарантира, че всеки може да ползва здравните услуги, от които се нуждае, когато се нуждае, без да изпитва финансови затруднения, е една от Целите за устойчиво развитие, които държавите са се ангажирали да постигнат до 2030 г. Това е също и главна цел на СЗО, а в основата на всичко стои първичната здравна помощ“, заяви д-р Пирошка Остлин, изпълняващ длъжността Регионален директор на СЗО за Европа.
За да е сигурно, че никой няма да остане извън системата на здравеопазване, следва да се подобри първичната помощ.
Държавите в Европейския регион на СЗО са постигнали напредък в посока на универсално здравно покритие, но много пациенти продължават да нямат достъп до качествени, приобщаващи здравни грижи, които да са в състояние да заплатят.
Лекари, медицински сестри, акушерки работят близо до хората и могат да достигнат до тези групи, за да осигурят здраве за всички.
„За да гарантираме, че всеки ще получи възможно най-голямата полза от здравеопазването възможно най-близо до мястото, където живее, сме длъжни да подобрим първичната помощ, тъй като знаем, че тя е икономически най-целесъобразният път към универсалното здравно покритие“, заяви д-р Скендер Сила, ръководител на Офиса на СЗО в България.
„Добре организираната и добре работеща първична помощ е в състояние да доведе здравните грижи по-близо до нашите домове, за да може интервенциите да се извършват по-рано, да се предотвратява влошаване на състоянието, да се осигурява навременен контрол на хроничните състояния, да се предлагат здравни грижи през целия живот на човека и да се обхващат лицата с най-големи потребности.“
Директните плащания от пациента подкопават достъпа до здравни услуги, според СЗО.
СЗО Европа разполага с нови доказателства, че много хора в целия Европейски регион, включително в държавите с високи доходи, не могат да плащат за здравни услуги, особено за лекарствени продукти, без това да ги изправя пред финансови затруднения. Анализът на данните от 24 държави показва, че за близо 9% от домакинствата е непосилно да покриват разходите за основни нужди като храна, наем или комунални услуги, ако се налага да правят директни плащания за здравно обслужване.
Най-бедните, хронично болните и възрастните хора са най-сериозно застрашени от финансови затруднения заради директните плащания за здравеопазване и често не могат да получат достъп до редица здравни услуги, от които се нуждаят.
Държавите биха могли да приложат политики, чрез които директните плащания да бъдат сведени до минимум, особено за бедните и редовно нуждаещите се от здравни услуги. За тези групи първичната здравна помощ играе жизненоважна роля за осигуряване на достъп до здравеопазване.
При сравняване на показателя директни плащания на домакинствата като относителен дял от общите здравни разходи България отчита висок процент на фона на останалите държави от ЕС. Това представлява финансова тежест за населението.
За да може в България да се постигнат здравни показатели, сходни с отчетените в най-добре работещите държави в Европейския регион, ще бъде необходимо да се приложи многосекторен подход, който укрепва сътрудничеството между основните заинтересовани страни от гражданското общество и от държавните институции. В България вниманието следва да се съсредоточи преобладаващо върху високото разпространение на тютюнопушенето, консумацията на алкохол и затлъстяването, нарастващата социална значимост на незаразните болести, високия относителен дял на преките здравни разходи на домакинствата и укрепването на първичната помощ.
