Св. Софроний Врачански е роден на 11 март 1739 г.
Снимка: Софроний прави пръв препис на История славянобългарская
За себе си Софроний Врачански пише: “Аз грешний в человецех, родих ся на село Котел от отца Владислава, от матери Мария”.
Софроний Врачански прави Първи и Втори Котленски препис на “История славянобългарска”.
Свети Софроний Врачански е известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански епископ. Той е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски.
В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г.
Софроний Врачански учи в килийно училище в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел.
Паисий показва „История славянобългарска“ на Софроний Врачански, от която той прави препис, известен Първи Софрониев препис.
Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 година.
През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година размирици във Враца с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу. Този период е важен за изясняване на целите му като писател.
"Кириакодромион сиреч неделник (Софронийе)" e първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний отпечатано приживе. За да събере необходимите средства за отпечатването му, Софроний изпраща "Позив" до заможни българи в Румъния. В него той изтъква необходимостта от печатни книги на съвременен български език. Книгата съдържа "Оглавие", 94 слова и поучения, послеслов и две наставления за свещениците относно обредите на кръщенето и венчавката. Отпечатана е в 1000 броя през 1806 г.
"Житие и страдание на грешния Софроний" се смята за първата автобиография на българин.
С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература. За пръв път е отпечатано от Георги Раковски в пет поредни броя на вестник "Дунавски лебед" през 1862 г.
Здраве и култура::Звездни рожденици
