Суета, Димитър Воев
Суета
Задъхан бързам през снега,
натрупан вътре в мен.
В редици бронзови лица
възпяват химн студен.
Не се нуждая от сълзи,
задръж си ги във теб,
защото всъщност, грозна си,
когато плачеш за мен.
Някой рицар е до мен,
но кой е всъщност?
Свали си шлема и кажи:
ти кой си всъщност!
Ковачът ми кове кръвта,
която ще ти дам.
Освободени от срама
ще стигнеме до там,
където заедно с вълка
ще търсим във степта
един изпълнен с тръни път,
лишен от суета.
Безидейна суета -
рамка златна, на врата.
