Стоян Русев, Дядо Благо, е роден на 2 февруари 1864 г. в село Заберново
Снимка: Дядо Благо
Меци-мецани
Тръгнали меци-мецани
В премени нови, отбрани,
Наред се тринки нареждат,
Една се друга поглеждат,
Една се друга подритват,
Една се друга подпитват:
– Какво ли, мецо, ще стане
На тия градски мегдане,
Ако се някой досети,
Че не сме момци напети,
Ами сме меци-мецани
От тия пусти балкани?!
Стоян Стойков Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо е български учител и писател. Той е един от съоснователите на Съюза на българските писатели и има голям принос за формирането на традициите на българската детска литература.
Дядо Благо се занимава със събирането на народни мъдрости и приказки, пословици, гатанки, басни, както и с описанието на народни обичаи като коледуване и сурвакане. Автор на много приказки, стихове, поговорки и скоропоговорки, възприемани като народни умотворения.
През 1896 година за първи път на български език превежда и публикува приказките на Братя Грим. Работи като редактор за списание „Градинка“ (1894 – 1897), списание „Росна китка“ (1905 – 1907), вестник „Славейче“ (1906 – 1910), вестник „Бисер“ (1931).
Първи сняг
Сняг заваля и затрупа,
белна се гората,
чуруликат и си викат
птички по стъблата:
„Чик-чирик, чик-чирик,
как е светло, бяло,
но едно е само лошо,
да се не видяло,
че на тоя бял парцалко,
под кожуха хладни,
се зрънцата вече скриха,
а пък ний сме гладни!…“
