Сто години самота, Павлина Соколова
Снимка: Сто години самота, Павлина Соколова
- Забрави ли го?
- Да!
- Не... Не си! Ако го беше забравила, щеше да попиташ: "Кой?"
СТО ГОДИНИ САМОТА
Забрави ли ме? Можеш ли сега
да ме погледнеш, без да те боли?
Отмил ли си горчивата следа?
Животът ти дали се подобри?
Ръцете ти докосват ли днес, както
докосвали са в миналото мен?
Усмихваш ли се истински от щастие
или си някак странно променен...
Забрави ли ме?... Или късно вечер
в съня си ме жaдуваш и обичаш...
А в утрото... не си ме спомняш вече
и с имена различни ме наричаш.
След сто години черна самота
случайната ни среща как горчи!
Ще се измъкнем тихо. И с лъжа.
A Любовта в очите - ще мълчи.
„Забравили сме се.” И сме „щастливи”.
По пътя си безумен пак ще тичаме...
Ще минат после още сто години.
Дано след тях да спрем
да се обичаме...
Павлина Соколова
Стихосбирка "Между редовете" '2013 г.
