Сиртаки, Ивайло Диманов
Снимка: Сиртаки, Ивайло Диманов
Сиртаки
Тук думите са птици, а морето е прозорец
към чудни светове зад хоризонта тайнствен.
Приют за ветрове и романтици е Созопол.
Човек се е родил на тоя свят, за да мечтае.
Тук времето е котва, хвърлена на дъното.
Тук никой никого не пита за часа и датата.
Дори потоп да връхлети, Европа да потъне,
Созопол като нимфа ще изплува над водата.
Най-тъжно е, когато трябва да си кажем „Сбогом!“
с вълните, лятото и любовта със сочни устни...
Ще чезна в залеза, но ще се връщам пак с прибоя.
Далеч от теб, кобалтово море, светът е пустош.
Нощес Луната слиза ниско над града, да чуе
самотния поет, излял душата си в китарата...
Човек се е родил на тоя свят, за да танцува,
Хвърли воала си, Луна! Умееш ли сиртаки?
Ще вдигна храм от милиарди морски песъчинки
и в него ще зазидам всяко смъртно прегрешение.
Но само любовта ще пощадя и ще почитам.
Та тя е непорочен грях, заслужил опрощение.
Навярно затова Созопол и до днес наричат
градът на нашето божествено спасение.
Човек се е родил на тоя свят, за да обича,
останалото няма никакво значение.
Ивайло Диманов
