Селце, Петър Донкин
Снимка: Селце, Петър Донкин
Гледаш селце - едва живо, изнемогва,
а продължава душата ти да трогва...
Ни живо - ни умряло,
тук времето е спряло,
с къщички от кал и плет,
като че е от Вазов куплет,
с криви дървени оградки,
пред тях - баби със забрадки,
с утринна песен на петел
и портичка, вързана с тел,
с ехо от самотен кучешки лай
и жужене на мушици през май,
с кацнал на стряхата кос,
и плевни, дъхащи на сенокос,
с градинки - лют пипер, домати,
и дърво, което с шепот се клати,
с тесни улички, каменни друми
и залези, оставящи те без думи,
с магаре, пасящо само край път,
и телеграфни жици, водещи отвъд.
Щрихи от тъжна картина
на една изгубена Родина!
Щрихи от едно отминало лято,
години, отлетели като птиче ято...
Картина, но не в галерия, на статив,
а спомен за село - до болка красив!
Автор: Петър Донкин
Рисунка: неизвестен автор