Сашка Братанова със спомени за Филип Трифонов и „Момчето си отива“
Снимка: Сашка Братанова със спомени за Филип Трифонов и „Момчето си отива“
„Той се оправяше някак си сам, но сам. Измисляше си представления, играеше ги сам, финансираше ги сам, разпространяваше ги сам“, спомня си за Филип Трифонов актрисата Сашка Братанова пред bTV.
Според нея да бъдеш щастлив по този начин е много трудно. Самата тя също е имала подобна практика, когато като актьор трябва освен да участва в постановка, и да продава билети.
Актрисата Сашка Братанова завършва ВИТИЗ в класа на професор Островски и се превръща в едно от най-красивите лица от екрана и сцената.
Сашка Братанова играе ролята на Мариана, любимата на Филип Трифонов, Ран във филма „Момчето си отива„.
Оказва се, че тя и нейният партньор от продукцията са получавали еднакви пенсии. През 2018 Филип Трифонов пише писмо до председателя на Комисията по култура, огорчен от факта, че няма да получи пожизнена пенсия за заслуги. Сашка Братанова сравнява отношението към актьорите по време на Прехода с бутането на Мавзолея.
Филмът „Момчето си отива“ се снима във време, в което трябва да се кандидатства и да се одобри дали продукцията да бъде заснета на черно-бяла или на цветна лента.
„Не получи цветна лента, просто не го брояха за значителен филм тогава“, спомня си актрисата. „Но той не губи от това, че е черно-бял!“
През очите ѝ България на 2021 година е „съдба, за добро или лошо. Би могло някъде да бъде по-добре, някъде да бъде по-зле… Но това е съдба.“
Коментари във Фейсбук
Виктория Тинтерова
Гледах много тъжното интервю със Сашка Братанова. Тя разказа нашата обща съдба, на нашето изхвърлено поколение.... Преди това по темата се шегуваха и забавляваха Корумбашев и Дилов-син. Обединиха се около мнението, че хленчим и се оплакваме непрекъснато и не виждаме прекрасното Ново. Сега няма лошо облечени хора, викат.... Контрастът беше като между "Викът" на Мунк и куче с клатеща глава на задното стъкло на Москвич. Тия двамата са от стотината з.дници, които чалгализираха държавата, които смармаляскаха културата и изкуството, което доведе борисов. Кучета с клатещи се глави, нали се сещате - накъдето завие Мосвичът, натам се клати главата.....
Една шепа хора се оказаха толкова заразни, напълно неизтребими и страшно нагли.
Ковид ли?
Нас ни изтрепа чалгата!
Daniel Mateev
Най-тъжното нещо днес беше контрастът между г-н Дилов-син и г-жа Сашка Братанова. Единият с нелепа бодрост обясняваше за вечно хленчещите българи, другата с три думи ти хвана сърцето в шепа.
Венера Маринова
Тежко вървеше интервюто. Виждаше се мъката и безизходицата която г-жа Братанова се опитваше да преглътне. Много неща не можа да изкаже. На тази жена и беше" свито под лъжичката" както се казва. Различен аршин мери в тази държава.
Гергана Пирозова
Гледам интервюто със Сашка Братанова, тук вече десетки пишат за него - за нейната деликатност и искреност, и за покъртващата наша "българска ситуация", за пяната, която превзе театъра по време на т.нар. преход, за уволнението й от театъра, унизителното, когато всъщност е едва на 48 години с две деца на 11 г. , за онзи детайл как Момчето Филип Трифонов се обръща към Комисия по култура за ниската пенсия през 2018 г. И така тече деликатно интервюто без нито едно име. Всъщност през 1998 г. Сашка Братанова е уволнена от Малък градски театър, споменатата директорка, която й казва, че не е социално заведение и я изхвърля от театъра, е Бина Харалампиева. Шеф на Комисията по култура, който две години се преструваше, че уж търси решение за Филип Трифонов е Вежди Рашидов, същият, който 2010 г. каза, че му е омръзнало от смешния плач на актьорите, които всъщност са мързеливи, и най-вече лумпени и тунеядци. Тук се сещам, че през 2011 го казах това в ефир и Вежди Р. тръгна да ме уволнява от БНТ без да знае, че не съм на работа там. А после на домашен телефон шефът на дирекция театър агент Вероника ме заплашваше от негово име, че ще ме съди Вежди, мда. А после рязко се отказаха, когато й напомних някои важни неща по телефона - напомнях...
Та, нека си напомняме и имената, те са обезателни за спомените, които са най-важното, както каза Сашка Братанова, а също да напомняме, че през прехода разрушаваха съдби и мъртви, и живи хора точно както сградите събаряха.
И как някак свикнахме да не си говорим и за пяната на прехода, а и в театъра - пяната, която заля и помете.
Едно се чудя на днешните театрали, добре ли им е като има само положителна критика, за каквато бленуваха, пък и в цял НАТФИЗ в това ги обучават съвременните театроведи, нали тя, положителната критика, е най-желаната и единствено възможна вече. Защото за грешките и лошото не бивало даже да се пише, казваха едни преподаватели още преди 20 години. Човек може да прекара в изумление живота си как може така само с хвалбите да се живее и мисли, пък и да се чувства, Може - и бързо се привиква. Добре ли е с пяната, обаче?
Какво искрено и нежно интервю за покушените хора на прехода.
Здраве и култура Любопитно
