С мисъл на кой писател започва романът на Марио Пузо “Кръстникът”
Снимка: С мисъл на кой писател започва романът на Марио Пузо “Кръстникът”
„Кръстникът“ (на английски: The Godfather) е роман на американския писател Марио Пузо. Публикуван е през 1969 г., а през 1970 става световен бестселър. Според автора, произведението е създадено по спомени от собственото му детство, преминало в италианския квартал на Ню Йорк, САЩ.
В центъра на творбата е семейство Корлеоне, начело на което е старият дон Вито. На 12 години той се спасява от мафията в сицилианското село Корлеоне, напуска Италия и заминава за Ню Йорк. Там се съдружава с млади гангстери. Постепенно около Вито се образува тесен кръг от улични бандити, продажни полицаи, адвокати и други. Дон Корлеоне създава своя престъпна империя, като успява да поддържа мир и порядък в криминалния бизнес, да не допуска конфликти и кървави мафиотски войни. От уважение към Дон Вито, приближените му го наричат Кръстник.
Романът на Марио Пузо “Кръстникът” започва с мисъл на писателя Оноре дьо Балзак.
"Зад всяко голямо богатство се крие престъпление."
Балзак
Първа глава
Америго Бонасера седеше в зала №3 на нюйоркския съд за наказателни дела и очакваше да получи справедливост; да възтържествува възмездието над мъжете, които толкова жестоко бяха осакатили дъщеря му и се бяха опитали да я обезчестят.
Съдията — човек с груби, предизвикващи страх черти — нави ръкавите на черната си мантия, сякаш се канеше физически да накаже двамата младежи, които стояха пред него. Лицето му беше замръзнало във величествено презрение. Но във всичко имаше някакъв фалш, който Америго Бонасера предусещаше, но не можеше да осъзнае.
— Държали сте се като най-отвратителни изроди — рязко започна съдията. Тъй, тъй, мислеше си Америго Бонасера. Животни. Животни. Двамата младежи с лъскави, късо подстригани коси, чиито гладки и чисти лица изразяваха смирено разкаяние, наведоха чинно глави.
Съдията продължи:
— Държали сте се като диви зверове в джунглата, но имате късмет, че не сте упражнили сексуално насилие над бедното момиче, защото тогава щях да ви тикна зад решетките за двайсет години. — Той поспря за малко, очите му лукаво блеснаха изпод внушителните гъсти вежди към прежълтелия Америго Бонасера, а след това погледът му се сведе над купчината следствени доклади, оставени пред него. Той се намръщи, сви рамене, сякаш действуваше против собствената си воля, и заговори отново: — И единствено заради младостта ви, чистите ви досиета и добрите ви семейства, а и защото законът в своето величие не търси отмъщение, аз ви осъждам на три години затвор. Присъдата е условна.
