Рош представи важността на патологията и персонализираната медицина в онкологията
Снимка: Проф. Савелина Поповска, катедра „Патологоанатомия“, МУ Плевен
На 6 ноември в гр. Правец се проведе медицински семинар на тема „Истинската стойност на патологията в диагностирането и управлението на заболяването“.
Семинарът се организира по повод международния ден на патологията, 18-ти ноември. В присъствието на медиите, лекторите представиха какво е патологията и какво е значението й в съвременната медицина.
Гост-лектори на семинара, организиран от Рош България, бяха доц. д-р Радина Иванова, председател на Българското дружество по патология, началник на Лаборатория по патоморфология и цитодиагностика към УСБАЛЕ „Академик Иван Пенчев“ – София, проф. д-р Савелина Поповска, ръководител катедра „Патологоанатомия“ на МУ – Плевен и доц. Анна Михова, национален консултант по обща и клинична патология, началник на Катедра по обща и клинична патология на ВМА.
В своята презентация доц. Радина Иванова разясни значението на патологията в медицината. Патологията изучава етиологията, патогенезата, морфологичните и функционални промени в клетки, тъкани и органи. Много често патолозите нямат директен контакт с пациентите, а в действителност имат важна роля в консултацията на лекуващите лекари, с цел поставяне на точна диагноза. Патолозите познават всички аспекти и специфики на клетките и тъканите, интерпретират микроскопските промени и резултатите от молекулярните тестове, поставят детайлна и точна морфологична диагноза, като същевременно правят прогноза за хода на болестта. В този смисъл, въпреки че патолозите рядко контактуват директно с пациентите, те са незаменима част от екипа, който се грижи за здравето на болните.
Доц. д-р Радина Иванова, Българско дружество по патология
Проф. Поповска представи пред медиите, каква е ролята на патолозите при персонализираната терапия на онкоболни. Персонализираната медицина е съвременен подход в лечението на ракови и други заболявания, който се основава на вземане на информирано решение за избора на терапия, базирано на индивидуалните характеристики на всеки конкретен пациент и неговото заболяване.
Ярък пример за персонализация в медицината е т.нар. „съпътстваща диагностика“ при прицелни терапии, чиято цел е да селектира само пациентите, които биха имали полза от дадено лечение. Персонализираната медицина цели да се намери по-ефективното и по-безопасно лечение, спестяване на време, необходимо за избор на подходящата терапия и по-рационалното разходване на финансовите средства, което са и нейните основни преимущества. Ролята на патолога в прецизното поставяне на диагнозата и съобразяването на избора на лечение с индивидуалните особености на пациента, дава възможност за висок процент предвидимост на очаквания резултат, оптимизиране на инвестираните средства и повишаване на качеството на здравната услуга.
Пример за ролята на прогностичните и предиктивни маркери в правилната терапевтична тактика бе даден с диагностика на HER2 рецептори и хорманални рецептори. Диагностиката на рецепторния статус с идентифицирано по-голямо от нормалното количество HER2 и съответно хормонални рецептори на повърхността на раковите клетки, помага на онколога да предвиди ползите от различните видове лечение и да вземе информирано решение за най-ефективна терапия. Понастоящем тези изследвания се провеждат по утвърдени методики от патолози, специализирани в този вид дейност.
Като друг пример за успешно съчетаване на молекулярна диагностика с прицелна терапия, проф. Поповска посочи лечението на рак на белия дроб. Пациентите, страдащи от такъв вид рак, могат да бъдат подложени на молекулярен тест за идентифициране на специфични мутации. Този подход помага в избора на прилаганата терапия. Разработени лекарства блокират съответните рецептори и като нарушават пътя за предаване на сигнал към вътрешността на клетката, блокират растежа на тумора и задействат туморната клетъчна смърт.
Важен момент в презентацията на проф. Поповска бе представянето на това какво трябва да знае пациента, за да разбира по-добре своето заболяване. След направените патологични изследвания, онколозите предоставят данни на всеки пациент за резултатите. Сред основната информация, която медиците трябва да знаят е дали карциномът е инвазивен, в кой стадий е заболяването, има ли метастази в други органи, какви рецептори има съответния тумор и др.
Доц. Анна Михова, национален консултант по обща и клинична патология, началник на Катедра по обща и клинична патология на ВМА
Доц. Анна Михова запозна медиите с предизвикателствата пред българските патолози. На първо място тя изтъкна нуждата от адекватен брой патолози и медицински лаборанти. Нарастването на броя на здравните заведения, в които се извършва диагностика, създава необходимост специалистите да работят на повече от едно място. Освен това, патологът се нуждае от постоянно експертно обучение и непрекъснато актуализиране на знанията относно съвременни високоспециализирани техники. Постоянното актуализиране на медицинските стандарти по клинична патология, в съчетание с адекватни промени в нормативната рамка на дейностите в областта, гарантират, че пациентите ще получат подходящата за тях терапия и ще бъдат лекувани по възможно най-ефективния начин, завърши доц. Михова.
За Рош
Със седалище в Базел, Швейцария, Рош е лидер в ориентираното към развойна дейност здравеопазване със синергични разработки в областта на лекарства и диагностика. Рош е най-голямата биотехнологична компания в света с различни лекарства в онкологията, имунологията, инфекциозните заболявания, офталмологията и заболявания на централната нервна система. Също така, Рош е световен лидер и в инвитро диагностиката, тъканната диагностика на ракови заболявания и новатор в грижите за хора с диабет. Стратегията за индивидуализирано здравеопазване на Рош има за цел да осигурява лекарства и диагностични методи, които допринасят за подобряване здравето, повишаване качеството на живот и продължителността на живота на пациентите.
Основана през 1896 година, Рош има важен принос за здравето на всички хора по света вече повече от век. Двадесет и осем лекарства, открити от Рош, са включени в списъка на Световната здравна организация (СЗО) с лекарства, които имат изключителна важност, като сред тях присъстват животоспасяващи антибиотици, антималарици и химиотерапевтици.
През 2014 година в групата Рош работят над 88 500 души и са инвестирани 8,9 милиарда швейцарски франка в изследвания и развойна дейност. Дженентек, САЩ, е изцяло собственост на групата Рош. Рош притежава основен дял в Шугай Фармасютикъл, Япония.
