Император Флавий Валентиниан І, управлявал Западната Римска империя
Снимка: Монети с лика на Флавий Валентиниан І
Флавий Валентиниан (на латински: Flavius Valentinianus) е римски император, управлявал западната част на Римската империя от 364 до 375 година.
Флавий Валентиниан е основател на Валентиниановата династия. Валентиниан е роден в Цибале, Панония, най-вероятно на 26-ти февруари 321 година. Син е на известния римски пълководец от Панония Грациан Старши, който бил започнал издигането си като търговец на въжета.
Валентиниан І е смятан за последният велик владетел на Западната Римска империя, постигнал успехи срещу варварите.
През 365-7 г. германските племена нахлуват в Галия, нанасяйки значителни щети в провинцията. Алеманите няколко пъти пресичат Рейнската граница и завладяват Майнц. С цената на големи усилия и загуби Валентиниан разбива бургундите и алеманите при Солициниум, навлиза на тяхна територия, след което сключва мир с тях през 371 година. Възстановява римските укрепления по р. Рейн.
През зимата на 367 г. избухва въстание сред гарнизоните на Адриановия вал в провинция Британия, която след това е опустошена от едновременно нахлуване на пиктите, скотите, франките и саксите. Историкът Амиан Марцелин дава на тези събития името "Великата конспирация" (barbarica conspiratio), поради организираното взаимодействие между варварските сили. Положението става толкова критично, че на комит Теодосий (баща на бъдещия Теодосий I) му отнема две години (367-369), за да възстанови реда в провинцията.
В Северна Африка е потушен бунтът на Фирм, а набезите на берберите са прекратени (372). През 373 г. римляните търпят поражение от сарматите, в което губят два легиона. След 373 г. Валентиниан I воюва по Дунав и защитава Панония от нахлуването на квадите, германско племе, населяващо земите на днешна Моравия и Словакия.
В отношенията си с подвластните, Валентиниан I бил склонен към тираничност, въпреки неговата религиозна толерантност и лидерски качества. Макар да увеличил данъците, той се стремял да облагодетелства обикновените поданици, подобрил здравеопазването в Рим и издавал закони, облекчаващи положението на най-бедните. Намалил дворцовото разточителство, строго наказвал своеволията на евнусите и не фаворизирал прекалено своите роднини. Ограничавал претенциите на християнското духовенство и аристокрацията за поземлена собственост, поради което бил непопулярен сред тях.
Императорът не се разбирал добре с едрите земевладелци и със съсловието на сенаторите в Рим, които не го понасяли заради липсата му на висока култура, неговото грубо и враждебно поведение спрямо богатите, образованите и изтъкнатите граждани, както и поради навика му да прибягва до углавни обвинения в измяна, водещи до екзекуции и конфискации, чрез които присвоявал нужните за управлението средства. Както пише историкът Амиан Марцелин, императорът проявявал чести изблици на гняв и изпитвал удоволствие да хвърля арестанти в клетка заедно с освирепели мечки.
Докато е в резиденцията си в Брегецио, Панония, Валентиниан приема делегация на квадите. Разгневен от нахалството на варварите, императорът получава спукване на кръвоносен съд в мозъка. В резултат на това, умира на 17 ноември 375 година.
