Уникалните римски цифри се появяват 500 г. пр.н.е. при етруските
Снимка: Римските цифри са от 500 г. пр.н.е.
Римските цифри са цифри, използвани от древните римляни в тяхната непозиционна бройна система.
Тази бройна система намира приложение и до днес в някои области.
Естествените числа се записват чрез повтаряне на римските цифри, които са се появили около 500 г. пр.н.е. при етруските.
Кои са римските цифри?
- I = 1 (едно)
- V = 5 (пет)
- X = 10 (десет)
- L = 50 (петдесет)
- C = 100 (сто) / лат. centum
- D = 500 (петстотин) / произлиза от половината на гръцката буква Φ използвана за 1 000
- M = 1000 (хиляда) / лат. mille, или се е използвала гръцката буква Φ
Как се изписват римските цифри?
Системата, която е използвана в античността, е претърпяла промени през Средновековието и се различава от тази, която използваме днес. Изписването на римските цифри се базира на няколко основни принципа:
- Всеки символ, намиращ се отдясно на друг символ с по-голяма стойност, се прибавя към тази стойност.
- Всеки символ, намиращ се отляво на друг символ с по-голяма стойност, се изважда от тази стойност.
- Символите са групирани в низходящ ред по стойност, освен тези за които се прилага предишното правило. На практика това правило гласи, че при римските цифри първо се изписват хилядите, после стотиците, след това десетиците и накрая единиците.
- Символ, представляващ стойност 10x, не може да се поставя пред символ, по-голям от 10x+1. Така например M може да бъде предшестван от D и C, но не и от I, V, X или L.
При използване на посочените по-горе символи и правила системата на римските цифри позволява да се изписват всички числа от 1 до 3999.
При стойности, по-големи от тези са се използвали различни техники, като прибавяне на хоризонтални черти над буквите или комбинации от специални символи. Всъщност, символите D и M първоначално са били изписвани с помоща на вертикална черта и околни дъги - I ) за D и ( I ) за M. Тази система е позволявала числа по-големи от 1000 да се изписват чрез увеличаване на броя на дъгите. Така например 10 000 се е изписвало чрез (( I )), а 100 000 чрез ((( I ))). Римляните не са имали име за 1 000 000 и рядко са използвали числа от такъв размер.
При римските цифри липсва нула
Въпреки че съществувало понятие близко до значението на 0, за числото 0 не съществува римска цифра. Липсата на тoва число не позволила развитието на позиционна числова система с римските цифри, което довело до постепенното им заместване с арабски цифри. След 1400 г. арабските цифри се използват масово.
За да се определи стойността на едно число написано с римски цифри, то трябва да бъде четено от ляво на дясно.
Ако една цифра е по-голяма или равна на следващата тя се прибавя към общата стойност.
В обратния случай се изважда.
XVI = 10 + 5 + 1 = 16
XIV = 10 — 1 + 5 = 14 (тъй като I е по-малко от V)
Днес римските цифри се използват за отбелязване на вековете (например XVII век), именатана владетели (например Симеон II, Луи XIV), при циферблатите на някои часовници, при означаване на спортни състезания (например XXVIII летни олимпийски игри) и др.
