Прозвище на детето на византийския император с шанс за престолонаследник
Снимка: Златен солид на Константин VII Багренородни
Багренородни или още Порфирогенит е прозвище към името на византийски императори. Смисълът е дете на владетеля, родено след коронясването на своя баща, т.е. когато последният вече е бил владетел и следователно с по-голям шанс да стане легитимен престолонаследник. Прозвището е имало значение за определяне на наследника на трона, когато владетелят е имал синове преди възкачването си на престола, в това число от повече съпруги. Добавката багренородни е използвана и от български владетели.
На детето на византийския император с шанс за престолонаследник се дава прозвището багренородни.
Думата „багренороден“ (багрянороден, порфирогенетос) идва от пурпурната (багрената) зала във византийския императорски дворец. В буквален превод значи „роден (генетос)“ в „пурпур (порфир)“. В българската традиция се приема, че името идва от царската багреница – наметало с тъмнолилав (виолетов, теменужен) цвят, символ на царската власт, какъвто цвят за простолюдието е забранен, а и недостъпен. Извличането на багрилото от морските източници е бавно, трудно и скъпо.
Прозвището багренородни първи приема византийският император Константин VII Багренородни.
