Проф. Огнян Бранков: Папа, помогни ми да удържа това птиче в шепите си...
Снимка: Проф. Огнян Бранков: Папа, помогни ми да удържа това птиче в шепите си...
ДЕН НА БАЩАТА.
На тази снимка съм аз с моя баща д-р Георги Бранков, който почина след операция на херния през 1954 година, само на 45 години.
Моята майка, Донка Гунчева – Бранкова, беше преподавателка по френски език във ВИСИ и, от малки, ние със сестра ми Антония Бранкова – Манджарова говорехме френски.
Наричахме го Папа’, а той понякога се сърдел, че не разбираме българските му обръщения към нас. Ала той беше хирург – непрекъснато е окъснявал дома, работел по празничните дни (впрочем тогава само неделята беше почивен ден).
Но помня как ме е водил в Рила и ми е дялкал лодки от борова кора.
Помня как ме е водел в детската градина на тогавашната Работническа болница (ИСУЛ) и ми е правел балони от дефицитните гумени ръкавици.
Помня как съм го чакал до късно, сам и ревящ в занималнята, за да ме върне обратно в къщи. И често отново да се върне в болницата.
Бях на 8 годинки.
Когато в отделението на Първа хирургия в Александровската болница, което временно завежда, той лежал на смъртно легло, аз играех в градинката пред хирургията и гонех едно паднало от дървото врабче.
Пратили портиерът при мен да ме заведе горе при майка ми и сестра ми, но аз тичах подир пилето. Помня, че човекът го хвана, положи го в шепата ми и се разплака.
Папа’, аз станах като теб.
Помогни ми да удържа това птиче в шепите си...
Проф. Огнян Бранков, Фейсбук профил
