Проф. Кюркчиев: Клетъчният имунитет след преболедуване от COVID-19 и/или след ваксинация
Снимка: Проф. Кюркчиев: Клетъчният имунитет след преболедуване от COVID-19 и/или след ваксинация
Информация относно клетъчния имунитет след преболедуване от COVID-19 и/или след ваксинация.
Клетъчният имунитет и антителата са част от една верига, но клетъчният имунитет има и други средства за действие освен антителата, които се проявяват накрая като част от взаимодействията между клетките на имуната система.
Ето защо правилно се счита, че определянето на клетки е по-важно и по-информативно от това на антителата.
Проф. Кюркчиев: Клетъчният имунитет след преболедуване от COVID-19 и/или след ваксинация
Както и друг път съм писал, липсата на антитела в кръвта далеч не значи липса на защитеност. Т и В клетките, помнещи първата среща с вируса, са разположени в лимфните тъкани. При втора среща с вируса тези клетки си взаимодействат и антителата са налице отново. Както казах, наред с антителата, имунната система има и други, доста по- важни за анти-вирусен отговор клетъчни „оръжия”. Централните компоненти на клетъчния имунитет са Т клетките. В един перфектен свят изследването на Т клетките, които са ключови в имунната защита би ни дало отговор дали сме защитени. Такива тестове вече има разработени.
В нашата лаборатория (Лаборатория по Клинична имунология (ЛКИ) на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”) вече имаме закупен такъв. По наше мнение е закупен най-добрия. Тестът е на принципа , че Т клетките на имунната памет когато срещнат за втори път фрагменти от вируса ( втората среща става в специални епруветки с кръв от пациента), започват да отделят вещество (интерферон гама), което можем да „хванем”.
Ако човек не е боледувал и срещата в епруветката е първа – няма отделяне на такова вещество. Принципът е същият като тестовете за Квантиферон за установяване на туберкулозна инфекция. Има само че някои разлики, които поставят проблеми пред новия тест.
Първият проблем е обективен: 1.) Докато при туберкулозата се търси налична инфекция и тогава Т клетките на имунната памет непрекъснато циркулират между лимфоидните органи, кръвта и тъканите и лесно могат да се „хванат” в кръвта, то в случая с COVID теста, когато проверяваме клетъчния имунитет нямаме инфекция (тя вече е отминала). В този случай Т клетките на имунната памет са в лимфните органи и малка част от тях периодично попадат в кръвта. Следователно понеже тестът е с кръв те могат да бъдат изпуснати. Резултатът може да е негативен и да се направи заключението, че нямата защита, а всъщност да имате.
От тази ситуация идва втория проблем: 2.) Все още тестът е представен в много основен вид – липсват данни под колко е отрицателен, над колко е положителен, не е валидиран и не е позволен за използване за диагностика.
За да се ориентираме в този тест доколко може да бъде използван за диагностика в ЛКИ сме организирали четири групи хора за изследване:
- сигурно преболедували,
- ваксинирани,
- едновремено боледували и ваксинирани,
- не срещали вируса.
Групите са запълнени и от другата седмица започваме изследванията. Те целят да установят доколко тестът може да е адекватен за ориентиране в клетъчния имунитет след инфекция и/или ваксинация и колко време след събитието може да дава информация. Това е ситуацията на този етап и тя е валидна за всички тестове за изследване на клетъчен имунитет досега, доколкото знаем. На този етап – рано е да се използват за диагностична оценка. Ще държим в течение как се развиват нещата.
Проф. Доброслав Кюркчиев
------------------------
Проф. Кюркчиев завършва медицина в МУ София през 1997 г., от 2000 г. е докторант в Лабораторията по Клинична имунология на МУ София. През 2003 г. защитава дисертация и получава научна и образователна степен „доктор” и става асистент към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009 г. е доцент в Катедрата. През 2007 г. получава специалност „Клинична имунология”. От май 2018 е професор към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология на Медицински университет - София.
