Проф. Филип Филипов е роден на 24 юли 1914 г. в гр. Варна
Снимка: Проф. Филип Филипов
„Театърът е жив организъм, който се развива съобразно условията. И истинската смърт на талантите в него е задържаното на това развитие дори на създаването, което за времето си е представлявало високо достигане. Театърът трябва да се пази от музейността като от опасен враг, защото той съществува единствено в сегашно време.“ Филип Филипов
Проф. Филип Филипов е роден на 24 юли 1914 г. в гр. Варна. Големият български режисьор, педагог и общественик е ученик на родоначалника на българската театрална школа Н.О. Масалитинов.
Началото на театралната му дейност започва в Т-35, Реалистичен театър и Театър-студио на Боян Дановски. През Втората световна война е ръководител на фронтовия театър „Студио Фронтовак“.
Дебютът на Филип Филипов на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ е с пиесата „Вълци и овце“ на А.Н. Островски през 1947 г.
Работи като режисьор в Народния театър до последния си ден, а за известен период е и негов директор и художествен ръководител (1957-1964) . Създател и първи директор и художествен ръководител на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ ( открит с неговата постановка на комедията „Имат думата аристократите“ от Н. Погодин през 1967 г.).
Поставял е и на сцените на театрите в градовете Кърджали, Добрич, Благоевград. Един от първите преподаватели в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ), той е изпитал редица от най-талантливите и обичани български актьори и режисьори.
Дългогодишен председател на Българския център на Международния театрален институт.
Сред постановките проф. Филип Филипов в Народния театър „Иван Вазов“ са:
- „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, 1948 г.
- „Гласът на Америка“ от Б. Лавренев, 1950 г.
- „В навечерието“ по И. Тургенев, 1952 г.
- „Изпитание“ от Ерньо Урбан, 1953 г.
- „Огненият мост“ от Б. Ромашов, 1954 г.
- „Майка на своите деца“ от А. Афиногенов, 1956 г.
- „Херцогинята на Падуа“ от Оскар Уайлд, 1957 г.
- „Незабравими дни“ от Лозан Стрелков, 1959 г.
- „И най-мъдрият си е малко прост“ от А.Н.Островски, 1961 г.
- „Службогонци“ от Иван Вазов, 1965 г.
- „Пътникът без багаж“ от Жан Ануи, 1965 г.
- „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов, 1970 г.
- „Двубой на столетието“ от Л. Компанеец и Л. Кронфелд, 1972 г.
- „Деца на слънцето“ от М. Горки, 1975 г.
- „Протокол на едно заседание“ от А. Гелман, 1976 г.
- „Унижените и оскърбените“ от. ф. М. Достоевски, 1977 г.
- „Майор Барбара“ от Бърнард Шоу, 1980 г.
- „Под игото“ от Иван Вазов, 1981 г.
Автор: Весела Йорданова
