Принцът и просякът: Историята на бедняка Том Канти и принц Едуард, синът на Хенри VIII
Снимка: Принцът и просякът: Историята на бедняка Том Канти и принц Едуард, синът на Хенри VIII
„Принцът и просякът“ е роман на американския автор Марк Твен. Първата публикация е в Канада през 1881 г., а следващата е в САЩ през 1882 г. Романът представя първият опит на Марк Твен да създаде историческа измислица. Действието се развива през 1547 г. и разказва историята на две момчета, които изглеждат еднакво: Том Канти, бедняк, който живее със злия си баща в Офъл Корт в Лондон, и принц Едуард, синът на Хенри VIII.
Романът е част от задължителната подготовка по БЕЛ в българските училища и се изучава в 6. клас.
В началото на книгата Принцът и просякът “на бедното семейство Канти се роди момче, което никой не желаеше”.
„Принцът и Просякът“ ни връща към Англия от XVI век. В предисловието ѝ авторът говори за книгата си като за старинно предание, но и като за историческа повест.
Сюжет
Том Канти се ражда в бедно семейство от Офъл Корт, Лондон, подтикван от местния свещеник (който е научил момчето да пише и чете), винаги си е мечтаел за по-добър живот. Разхождайки се около двореца един ден, младият Том вижда принц (принцът на Уелс – Едуард VI), който много прилича на него. В своето вълнение бедното момче се приближава прекалено много и бива заловено от кралските гвардейци, но Едуард не им позволява да го накажат и дори го кани в стаята си в двореца. Там двете момчета се опознават и остават впечатлени всеки от живота на другия, от приликата между тях и от факта, че споделят една рождена дата. В крайна сметка те решават да разменят дрехите си за известно време. Принцът излиза навън, скривайки предмет от национална важност (по-късно читателят научава, че това е Великият печат на Англия). Пазачите не го разпознават, дегизиран в дрипите на Том. Най-накрая момчето се ориентира по улиците и стига до дома на Канти. Там се сблъсква с жестокостта на бащата на Том.
В същото време до тях достигат новините, че крал Хенри VIII е починал и Едуард е вече крал. Том, в ролята на своя двойник, се опитва да се справи с кралските си задължения и маниери. Благородниците и дворяните започват да си мислят, че „принцът“ страда от рядка болест, която му е причинила загуба на паметта. Страх ги е да не е полудял, но скоро всички се уверяват, че умът му е наред. Непрекъснато го разпитват за липсващия Велик печат, но той няма и представа за какво става въпрос.
Докато Том живее в двореца, Едуард изживява грубия живот на простолюдието и за първи път забелязва класовото разделение в Англия. Най-важното за него е, че вижда безсърдечната природа на английската съдебна система, в която хората са изгаряни, хвърляни на гилотината и бити с камшици. Осъзнава, че всички те са обвинени на базата на неясни улики и арестувани или обесени за маловажни провинения. Тогава той се заклева да царува с милост, когато се върне на мястото си. Случайно се изпуска пред банда крадци, че е крал и че ще сложи край на нечестните закони, те го мислят за луд и инсценират фалшива коронация, за да се подиграят с него.
След поредица от приключения (включително престой в затвора), Едуард прекъсва коронацията на Том, точно преди той да бъде обявен за крал Едуард VI. Том с желание предава трона, но благородниците отказват да повярват, че просякът е техният достоен крал. Тогава Едуард изважда Великия печат на Англия, който крие откакто напуска двореца. Том съобщава, че ако някой беше описал как изглежда печатът, е щял да им го даде, защото отдавна го е бил открил в декоративна броня (където Едуард го е бил скрил), но го е използвал за орехотрошачка. Едуард и Том разменят ролите си обратно, а Майлс е награден с почетната титла на орела и правото да седи в присъствието на краля. Като благодарност за помощта на Том и за възвисяването на Едуард за крал, той го нарича „кралска стража“ (престижна титла, която Том пази за цял живот).
