Приказка, Венцислав Борисов
Снимка: Приказка, Венцислав Борисов
Убивах често вълци и лисици,
глигани, мечки, хищните змии.
Почитаха ме всички пойни птици,
елените и кротките сърни.
Безстрашен бях със пушка сред гората,
ловец на стръвни, алчни зверове.
И чух веднъж високо в дървесата
вълшебен дух смирен да ме зове:
-- Спаси ме, братко, моля те, спаси ме,
убиеш ли ламята там, отвъд,
не ще забравя твойто храбро име,
тогава аз ще бъда жива плът.
Животът си рискувах, но убих я
триглавата свирепа зла ламя
и от чудовищния дух развихрен
гората сякаш мигом онемя.
Замряха чуруликащите птички,
утихна даже нежният повей,
без дъх, уплашихме се всички,
сега духът превърна се във змей!
Очаквах почести и власт, и слава,
но не, изпратиха ме надалече,
посланик във една държава --
на змея тука да не преча!
