Празнувай, читалище мое! 120 години "Труд и постоянство" - Челопеч
Снимка: 120 години Читалище "Труд и постоянство 1901" - Челопеч
120 години Читалище "Труд и постоянство 1901" - Челопеч
Празнувай, читалище мое!
есе
Под голямото синьо око на небето Челопеч се оглежда в затихналите води на Качулка и слуша песни и предания, родени край читалищното огнище…
Днес е трудно да си представя, че някога по бистрата пътечка на Воздол и по гърбицата на Гълъбец, от Варовитец и София към моето село са пътували книги.
Книги – като две капки от реката, книги – като златни зрънца от земята…
А на Салташа цъфтели черешите и пчелиците жадно събирали мед.
В тази подранила пролет преди 120 години тук, в сърцето на Средногорието, родолюбивите и будни челопечани са събирали друг мед – меда на знанието и просвещението. Съградили са мост между началото и вчера, между зората и нощта, та в читалището ново всеки да намери пристан за своята душа.
Аз не знам как е изглеждала рождествената пролет на 1901 година, но знам, че тук, между Мургана и Качулчица, е била запалена искрата на читалищното огнище. Тези самодейци на четмото и писмото, на песента и на хорото, толкова отдалечени от времето, станали почти нереални, за мен са се превърнали в икони.
Днес пак е пролет… И пак сме тук..
Край старите дувари напира здравецът да цъфне, а венците от бръшлян и люляк стигат до небето и се превръщат в ореоли пред книги и портрети.
Това е твоят празник, читалище мое!
Аз няма да те нарека по име и няма да разказвам дните ти. Знаеш, че всеки носи твоя образ в сърцето си такъв, какъвто го е запомнил от детството.
Ти можеш да приемеш образа на Славчо Вълков и Филип Тепавичаров, на Стоян Стайковски и Иван Клисаров, на Божко Папазов и Марин Пангаров… Този многолик портрет ще се озарява с одухотвореност и непреклонност, ще сияе в багрите на носиите, в ритъма на ръченицата и в мелодията на „Провикнал се Здравко“…
Ти, читалище мое, си съхранило обичаите и традициите на предците ни в години на робство, ти си им посочило пътя на правата истина и правата вяра.
И тази истина, и тази вяра ги крепеше в мрака на робиите и ги възвиси в славно време…
Радвам се, че златото не погуби нашите души и не пречупи характера ни. Мъжете отдавна прекроиха зелената престилка на планината, но Челопеч си остана тук – върху напеченото чело, върху златната буца – между Салташа и Зарен, между Корминеш и Мургана.
Светът ще продължи към бъдното да крачи, децата ще работят с компютри и задачи, но ти, читалище, със труд и постоянство, светла диря ще оставяш, една пътека в бъдещето ще чертаеш - пътека право към звездите и към доброто у човека.
Благодаря ти, че те има!
И винаги си остани Искрица!
Автор: Маргарита Богданова
