Погледнете през вашия прозорец. И вижте - там, по тротоара бързо, без да спира, премина животът ви…
От прозореца на хотела виждам площада на Враца…
Рано е. Часът е накъде около 6.50. Денят е петък, последният работен ден преди Коледа.
Пусто е. Светят коледните украси. И един човек, сам, облечен в спортни дрехи върви по плочките. А аз се каня да напускам хотела и да тръгвам към София.
Имам много спомени в този град. Например турнетата - бил съм тук с Хиподил някога, в началото на 90 - те. Свирил съм пънк. Свирил съм и класическа музика. И поп музика. А бе всичко.
Тук, на този площад през 1999 година дадох войнишка клетва…Бла - бла, заклевам се да пазя празните складове, заклевам се да пазя амортизираните танкове, които после подарихме на Македония, заклевам се да бъда една година караул, за да може после няколко политици, които не дадоха никакви клетви и не ходиха в никакви казарми да обясняват, че казармата е супер…
Гледам площада на Враца и си давам сметка какво точно е България.
Тя е удивителна страна. Красива природа. И грозно управление.
Красиви площади. Но без хора - те, хората, отдавна заминаха.
Въздух, който е чист. Но ви боли, когато вдишвате, защото той, въздухът, не е свободен.
Днес ще вдишаме малко свобода. И тази свободна глътка утре ще си платим с лихвите. Защото въздухът у нас е чист, но отровен.
А е отровен, защото вие го отровихте. Ние го отровихме. Отровихме го, защото самите ние сме отровни.
От прозореца на хотела виждам Враца.
Рано е. Все още няма никой. Само една дама разхожда кучето си.
Коледа идва. Дочакахме и тая Коледа, мамка му. А после и Нова година, а после ивановден, йордановден.
Животът си тече. А ние от млади и изпълнени с надежди пичове се превърнахме в застаряващи, мрънкащи, самопреценящи си тъпанари, формирани от врачки, чалга, турски сапунки и теории на конспирацията.
И тази Коледа ще я посрещнем не с чисти души, а с мръсни чинии.
И ще я изпратим не пречистени, а преяли…
Но има една добра новина. Нашето скапано, сбъркано и изключително тъпо поколение скоро ще си отиде.
И от торта, която нашите болни тела, обитавани от болни души ще оставят, ще поникнат цветя.
…от прозореца на хотела виждам Враца…
Рано е. Дори кафенетата отварят след час.
Довиждане, моя любима Враца. Тук започна всичко. А къде ще свърши - не знам.
Това е обяснение в любов. Но и аз като Чехов цял живот исках да напиша “водевиль хороший”, а вместо това ми се получаваха само тъжни текстове.
Скъпо мое сбъркано поколение.
Войната свърши!
Честита коледа!!!
…от прозореца на хотела виждам Враца…
Погледнете през вашия прозорец. И вижте - там, по тротоара бързо, без да спира, премина животът ви…
Венци Михов, Фейсбук профил
