Писателят Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун
Снимка: Писателят Атанас Далчев не е роден на територията на днешна България.
Атанас Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972).
Писателят Атанас Далчев не е роден на територията на днешна България.
Роден е на 12 юни 1904 г. в Солун в семейството на юриста кукушанец Христо Атанасов Далчев и прилепчанката Виктория Матеева Дишмова.
Началото на зрялото творчество на А. Далчев съвпада с естетическия прелом от средата на 20-те години в България, отразил сходни процеси в културата на Европа около и след I световна война.
Владеещ и ползващ свободно няколко чужди езика, Далчев превежда класически книги като „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега и Гасет, „Братовчедката Бет“ на Оноре дьо Балзак, „Басни“ от Жан дьо Лафонтен, „Червено и черно“ на Стендал, разкази на Антон Чехов, съвременни испански поети, лирика на Фридрих Хьолдерлин и др.
Поезията на А. Далчев е многоизмерна, съчетава различни пластове и философски посоки. Определяна е като „философско-мистична“ и с „образно мислене“ (К. Гълъбов), „есеистична“ (Ж. Николова-Гълъбова), „визуалнопластична“ и „натюрмортна“ (Св. Игов), а някои негови стихотворения („Болница“, „Път“, „Къщата“, „Убийство“, „Дяволско“ и „Метафизически сонет“) дори са характеризирани като „типично диаболични творби и по концепция, и по образен реквизит, и по звучене“ (Ив. Сарандев). Силата на Далчевото творчество "не е в плакатно изведени послания, а в пластичната многоизмерност на поетическите картини и Фрагментите" (К. Рикев). Творецът е окачествяван като „таен баща на много поети“ (Ст. Илиев), „и таен приемник, и таен родител на много българси поети“ (Св. Игов).
Книгата „Фрагменти“ (1967) е определяна като „шедьовъра на Атанас Далчев“, „може би най-хубавото на българския есеистично-лапидарен размисъл“ (Св. Игов). В нея „главното е истината“: „Ако някой не знае България, Далчев ще му даде вярно чувство за нея“ (Г. Марков).
