Пиеса в Народния театър: Кой си ти в история, която не си написал сам?
Снимка: Пиеса в Народния театър: Кой си ти в история, която не си написал сам?
Пиесата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“, която младият режисьор Боян Крачолов поставя в Народния театър „Иван Вазов“ и чиято премиера ще бъде в края на април, е хитът на британска сцена отпреди почти 60 години и изстрелва Том Стопард в световната театрална орбита. Въпреки че оттогава е минал повече от половин век, днес историята на второстепенните герои от „Хамлет“ изглежда като философско ръководство за оцеляване в света на постистината.
Пиесата обръща класическия текст на Шекспир наопаки, за да ни покаже какво се случва с онези герои, които в оригинала почти не съществуват и са някъде там – второстепенни, някакъв план Б. Тя е съвършено театрална игра – остроумна, парадоксална, философска и смешна – но под смеха се крият въпросите, които Стопард задава през цялото си творчество:
Отговорен ли си, ако не разбираш сюжета? Кой си ти в история, която не си написал сам?
Един от първите рецензенти на пиесата пита: „За какво всъщност става дума, Том?“, но точно в този въпрос се крие есенцията на текста – за какво всъщност става дума в живота, ако сценарият е написан от друг?
Изгнаничеството и идентичността неслучайно са теми, по които Стопард разсъждава. Роден през 1937 г. в Чехия като Томаш Щройслер в семейството на евреи, бъдещият драматург прекарва детството си между Сингапур и Индия, след като семейството му бяга от нацистите. След смъртта на баща си и повторния брак на майка му с британски офицер той приема нова самоличност – не само ново име, но и нова културна принадлежност. „Британската култура ме оформи. Английският език ми даде дом и свобода“, казва по-късно. Темата за изгнаничеството – било то от държава, от идентичност, от сигурността на еднозначния смисъл – ще се превърне в траен мотив в творчеството му.
Историята на дебюта му звучи почти като театрална притча. „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ първо е отхвърлена от големите институции, поставена е от студентската трупа Oxford Theatre Group през 1966 г. на Единбургския фриндж фестивал „на сцена с големината на тенис маса“. Постановката първоначално среща пренебрежение. Следва възторг и в крайна сметка – триумф на пиесата.
Днес, когато ролите следват алгоритъм, всеки е актьор в чуждо съдържание, а езикът все по-трудно успява да улавя смисъла, Стопардовите думи прорязват със своята прецизност.
„Думи, думи. Само това ни остава“, казва един от неговите герои. Но Стопард ни напомня, че именно думите са последното ни убежище – крехки, объркани, понякога комични, но винаги нужни в опита ни да разберем себе си и света.
Точно затова днес, повече от всякога, си струва да се огледаме в пиесата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ – не за да потърсим готови отговори, а за да усетим сложността на въпросите. Да се засмеем, докато гледаме как двама объркани герои подхвърлят монета в безкраен низ от ези, за да вземат своето решение, което никак не зависи от тях.
И накрая да се запитаме – а ние на коя страна ще паднем?
Премиерата на спектакъла „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ на режисьора Боян Крачолов ще бъде на 28, 29 и 30 април на Голяма сцена в Народния театър. Билети и повече информация: он лайн или на касите на театъра.
