Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих
Снимка: Панчо Владигеров
Панчо Владигеров е композитор, музикант, диригент, педагог и общественик.
Той е с българо-еврейски произход, роден в Швейцария, но прекарал по-голямата част от живота си в България.
Панчо Владигеров е роден в Цюрих, но прекарва ранното си детство в Шумен. От 1912 г. до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин.
Още като студент постига и първите му международни успехи - на два пъти печели Менделсоновия конкурс. В началото на творческата си кариера Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин, изнася свои концерти в Германия, Франция, България, в които включва и баладата за глас и пиано „Луд гидия“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков и написва музика към редица сценични произвдения.
В тези години създава Концерт за пиано №1 и Концерт за цигулка (първи в нашата музикална литература), рапсодията "Вардар" (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Добри Христов - „Едничък чуй се вик“) и др.
През 1932 г. Панчо Владигеров се завръща в България и заема професорско място в Българската държавна консерватория, където работи в продължение на повече от 40 години.
След завръщането си в родината композиторът постига и едни от най-големите си постижения - операта "Цар Калоян" (1936), Симфония №1 (1939), Концерт за пиано и оркестър №3 (1937), "Импровизация и токата" (1942), балета "Легенда за езерото" (1946), „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Българска сюита“, увертюрата "Девети септември", „Драматична поема“, „Еврейска импресия“ и „Люлинска импресия“, миниатюрите „Шумен“ и „Акварели“ и още много симфонични, камерни произведения, песни, сценична музика и др. Въпреки че проявява предпочитание към симфоничната музика, Владигеров написва и много вокално-инструментални творби с висока художествена стойност.
Къщата-музей на Панчо Владигеров
