Паметникът в местността Оборище: Българи, да помним Априлското въстание!
Снимка: Паметникът на Оборище
“Пътнико! Свали шапка макар отдалече, поклони се преди да отминеш.”
Паметна плоча на Оборище
Историческата местност Оборище е част от нашата героична история. На 2 май всяка година тук се събират и отдават почит признателните потомци на загиналите в Априлското въстание.
В началото на март 1876 г. подготовката на общото събрание в ІV революционен окръг е в пълен ход и се търси подходящо място за неговото провеждане. Най-голяма заслуга за това има известният меченски революционер Димитър Коклюв. Когато Георги Бенковски му поставя отговорната задача, той предлага като най-сгодно място Оборище. То се намира в пазвите на същинската Средна гора в подножието на най-високия връх Лисец в тази част на планината. Местността Оборище представлява дълбокият и закътан дол, обрасъл с гъста вековна букова гора, в която се криели жителите от околните сели по време на кърджалийските нападения. В същото време Оборище е отдалечено на час и половина път от центъра на революционния окръг Панагюрище и на половин част от най-близкото село Мечка.
За подготовка на Априлското въстание в ІV революционен окръг от 14 до 16 април 1876 г. в местността Оборище се провежда историческо събрание на представители на местните революционни комитети.
Това събитие в Оборище е предтеча на Първото “велико” народно събрание на българския народ,за да се направи равносметка на цялостната подготовка на въстанието, да се разисква и определи датата за обявяването.
На Оборище през 1928 г. е издигнат паметник, който да напомня за великото събитие.
Неговото проектиране и изработване от бял врачански мрамор е дело на скулптура Янко Павлов, а подготовката на надписите на паметника и автентичния списък на участниците в историческото събрание на Оборище взема видният историк и изследовател на Априлското въстание проф. Д. Страшимиров. Украсата на паметника чрез символиката на двете светкавици, които излизат от венеца на великата дата напомня за въоръжения народ и неговото силно желание да разкъса халките на петвековното робство.
