Паметникът на незнайния воин е открит на 22 септември 1981 г.
Снимка: Паметникът на незнайния воин е открит на 22 септември 1981 г.
На 22 септември 1981 г. с голямо военно тържество е открит Паметникът на незнайния воин.
Паметникът на Незнайния воин, познат още като Гробът на незнайния воин е разположен до столичната църква „Св. София“ и по-конкретно до нейната южна фасада.
Това е цял паметен комплекс, включващ:
- символичен Гроб на българския воин,
- вечен огън,
- пръст, взета от Стара Загора и Шипка, от местата с най-много жертви в Руско-турската освободителна война и
- каменен легнал лъв.
Лъвът е символът на България и е изработен от Андрей Николов. Той е част от стария паметник на Незнайния воин. Има още паметна плоча с издълбан стих на Вазов от Новото гробище над Сливница.
Още през 1918 г. започва да функционира комисия за създаване на проект и изграждане на паметник на загиналите за родината воини. През 1926 г. проектът за паметника се възлага на скулптора Андрей Николов. Определено е и мястото на монумента, но през 1931 г. , когато всичко е готово, комисията не одобрява паметника, защото е претрупан. След 6 месеца редактирания вариант е приет и през 1936 г. монументът е завършен, но се открива официално през 1941 г. По време на бомбардировките на София през 1944 г. паметникът е почти разрушен. Гранитът от него се използва за изработката на мавзолея на Георги Димитров.
През 70-те години на миналия век отново започва провеждането на конкурси за изграждане на паметника. 1980 г. започва подготовката на проект за паметника на старото му място, но с нов облик. Открит е през 1981 г. В мемориалната композиция се връща и лъва от стария паметник, намерен в двора на вила край „Врана“.
Паметникът представлява саркофаг, в които са поместени 15 гилзи със свещена земя от всички краища на България и тленните останки на незнайни воини от различни исторически значими места, като по този начин паметникът се превръща в символ на честта, родолюбието и саможертвата на всички български воини, паднали в защита на Отечеството, без значение кога и къде се е случило това.
Зад саркофага е поставен вечният огън, който е запален с пламък, донесен от Шипка. Вечният огън символизира връзката на сегашните поколения с миналите и показва почитта на потомците.