"Орлов мост": Когато Човекът на годината излезе срещу системата
Протестите в защита на природата през 2012 г. дадоха на много хора усещането, че трябва да се борят за това, което смятат за правилно.
Протестиращите на "Орлов мост" получиха наградата "Човек на годината" на Българския хелзински комитет.
Този Човек на годината е сбор от хиляди лица, които вече се изправят не срещу други хора и лица, а срещу една система без лице, която смята, че това, което не се купува с пари, се купува с много пари. Само че "Орлов мост" и всички подобни нему събития предпочетоха да кажат просто: гората няма цена.
Само че протестите в защита на природата се оказаха силата, направила крехкото гражданско общество по-видимо, гласа му по-ясен, а исканията – нещо, с което трябваше да бъдат съобразени политически решения. Реалната последица от тях беше спирането на поправката в Закона за горите, която искаше да позволи строителство в тях без промяна на предназначението им и да направи бетонирането на курортите, ски-пистите и лифтовете, ваканционните селища и атракциони много по-евтини и по-лесни. За бизнесмените. Реално беше и запазването, но само отчасти, на Морската градина във Варна. Протестите на хиляди граждани обаче понякога бяха напразни – хората в Сандански не успяха да спасят от сеч градския си парк. Полу-официалната информация за подготвяно застрояване на мястото на изчезналите дървета вече не буди никакво учудване.
Макар и понякога без видима полза, протестите носят чувството за истинската сила на демокрацията и на възможността да изразиш мнението си. Понякога те бяха по-скоро виртуални, но това не ги направи по-малко значими и по-малко влиятелни.
Освен в защита на природата, протестите и натискът им постигнаха оставането на забраната за тютюнопушене (засега), оттегляне на кандидата за конституционен съдия Венета Марковска, запазването на Националната обсерватория "Рожен". Тези протести бяха много различни от организираните от синдикатите автобуси със свиркащи хора, които в 99% от случаите искат запазване на някакво статукво.
Като контра-протест срещу хората от "Орлов мост" пристигаха автобуси, натоварени с транспаранти и плакати, изрядно подравнени и в еднакъв шрифт, като излезли от клишетата на една система, която друга група хора иска да промени. Телевизионен репортаж от това време запечата думите на жена, плахо споделяща, че кметът-работодател ги е накарал да дойдат. Точка.
Събитията на "Орлов мост" сложиха и още по-ясна граница сред медиите – те бяха разделени на такива, отразили протеста, и другите, които го премълчаха или се опитаха да го използват. Няма изненада, че сред вторите бяха медии, за които от години вече се говори като за здраво обвързани с властта, а останалите бяха по-малките, притисканите, повечето от тях в интернет, повечето от тях създадени в последните години, с репортери, които никога не биха получили покана да придружат правителствена делегация при някое държавно пътуване.
Който все още мисли, че в България царува обща апатия, в която всяко чудо е за три дни, а важните неща се гласуват само според аргументите на популизма и парите, значи е проспал последната година. С което не искаме да кажем, че изминалата година беше нов 10-ти ноември, нова Арабска пролет или ясна граница, след която изведнъж ще се събудим с различно общество.
Източник: Капитал
