Невена Коканова и Никола Корабов на фестивала в Кан 1963 г.
Снимка: Невена Коканова и Никола Корабов на фестивала в Кан 1963 г.
Невена Коканова и Никола Корабов минават по червения килим в Кан преди прожекцията на "Тютюн".
„Тютюн“ е български игрален филм (драма) от 1961 година, по сценарий и режисура на Никола Корабов. Оператор е Въло Радев. Създаден е по едноименния роман на Димитър Димов. Музиката във филма е композирана от Васил Казанджиев.
Филмът "Тютюн" е включен в програмата на фестивала в Кан през 1963 година.
Невена Коканова е само на 23 години.
Фестивалът в Кан през 1963-а е един от най-бляскавите в историята му. Председател на журито е видният френски писател Андре Мороа.
Със свои филми участват най-големите: Фелини, Висконти, Хичкок, Клаудия Кардинале, Жана Моро, Грегъри Пек, Бърт Ланкастър.
Това е годината на култовите филми: "Осем и половина", "Гепардът", "Харакири", "Изкуството да бъдеш обичана" и... на нашия "Тютюн"!
Филмът "Тютюн" е житейска драма, наситена с романтика, алчност, политически интриги и копнеж по изчезналото щастие.
Сюжетът
Борис, Павел и Стефан са синовете на беден учител по латински в провинцията. Борис е амбициозен, жаден за власт, пари и могъщество, докато по-младите му братя са комунисти, отдадени на делото и партията. Борис се влюбва в красивата Ирина, а Павел - в нейната приятелка Лила, която също членува в комунистическата партия. Бащата на Ирина е старши стражар от околийското управление. Тя отива да учи медицина в София, а Борис се жени за Мария, дъщерята на собственика на тютюневата фабрика „Никотиана“. След като бащата на Мария умира, Борис наследява фабриката и става богат. Но здравословното състояние на жена му постепенно се влошава, тя е психично болна и не може да разпознава хората около себе си. Ирина и Борис стават любовници, а след смъртта на Мария сключват брак. Малко преди това бащата на Ирина е убит по време на стачка в завода.
Борис прави сделки с немците, София е бомбардирана от съюзниците, а Ирина все повече осъзнава истинската му същност. Борис пие все повече и повече, разболява се и умира. Филмът завършва с посрещането на партизаните и изводът, че човешката душа е вечно търсеща щастието и любовта.
