НДК: Дизайн и символи - българска шевица и слънце с житни класове
Снимка: НДК: Дизайн и символи
Националният дворец на културата или НДК (до 1990 г. се е наричал Народен дворец на културата „Людмила Живкова“ на името на Людмила Живкова, която е дала идеята за създаването му) е национален културен център за конференции, специални събития, културни прояви, изложби и е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа.
Замисълът на НДК е бил да имитира българска шевица, погледнат отгоре, а символът на фасадата е дело на Георги Чапкънов, представлява слънце с лъчи от житни класове, взаимствано от таваните на тревненските майстори.
Част от интериора на НДК е и още един представителен знак – птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина.
Строежът на комплекса продължава само 3 години (от 1979 до 1981). В основната сграда са вложени 10 000 тона стомана.
Запазеният знак на двореца представлява жар-птица (феникс), оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев.
Знакът, символ на НДК, поставен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 m. От вдлъбната полусфера излизат лъчи – житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 m.
В централното фоайе на Двореца е позлатената скулптура „Възраждане“ и наричана „Майка България“ от скулптора Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София.
Първата копка е направена на 25 май 1978 г.