Понеделник, 25.11.2024
        Нашият сайт се издържа от реклами и дарения!               

Нашите герои: Д-р Кателиева за кошмарите в Спешното на едно дежурство

Нашите герои: Д-р Кателиева за кошмарите в Спешното на едно дежурство

Снимка: Нашите герои: Д-р Кателиева за кошмарите в Спешното на едно дежурство


Кошмари в Спешното
Дежурството започва с пълен кабинет и чакалня.

Един пациент с напреднала пневмония и психично заболяване буйства и излиза в коридора без маска. Дежурните са 4 жени - един лекар, две сестри и една санитарка. Успяваме да опразним коридора и някак да убедим пациентът ни да се върне в изолатора.

В това време взимаме тестове и кръв на още няколко не толкова зле пациенти, една придружителка ни вдига скандал, че майка й чака с високо кръвно и връщаме две линейки поради липса на свободни какавито и да било легла в болницата. Внезапно буйстващият пациент притихва, спира да диша, след минута спира и сърцето му. При буйстването трите абоката по него се оказват неизползваеми. Всички се събираме и започваме една неравна битка на отчаянието, защото от изследванията знаехме, че този човек няма бял дроб.

Докато се борим да го върнем в живите в спешното със скандал се втурва недоволен с оток на крака, не можел да чака. Загубихме и тази битка и сега трябва да изляза и да кажа на двама старци, че тяхното момче вече не е сред живите. Те притихнаха в болката си, влязоха да се простят с детето си и майката ми подаде един шоколад. Благодари, независимо, че не спасихме детето й, благодари, че се борихме за него.
Коридорът е пълен с хора, някой ме гледат притихнали, други мърморят, трети ни съжаляват.

А е едва 21.30 ч. До сутринта има още 10 часа и половина.

Правим още един изолатор и започваме да преглеждаме следващите заразени, които никой до сега не е прегледал. Те имат някакво хаотично лечение и ни гледат с толкова страх, че трябва да намерим и думи да им дадем надежда, че единици стигат до тежка форма на инфекцията.

Недоволните с високо кръвно и скъсан мускул на крака нахлуват, но стреснати от гледката се връщат на пейките.

След два часа леглата са празни.

Гладни сме, но никой не иска да ни приеме поръчката за пица, благодарим на майката, оставила ни шоколада и слагаме кафето.

И на входната врата изненада - самодокарал се пациент по бельо, едва диша. Белодробен оток, трябва да реагираш бързо и да накараш сърцето да спре да пълни белия дроб с течност, за да не загубим още един пациент.

Още две линейки на вратата, вече дори не си крещим, и аз, и те нямаме сила нито да спорим, нито да се убеждаваме. Пиша, че нямам легла и те продължават да търсят спасение за поредния посинял, заразен с КОВИД 19, пациент.

Поглеждам часовника, ами то станало 4 часа. Ще полегнем, ама дали ще заспим.

Не се получи, линейките на естакадата са вече три, две пренасочвам, едната ми оставя старец с неговите болежки.

Зазорява и започва да идва дневната смяна и тези от тях дето не са преболедували или ваксинирани се нареждат на опашка за антигенен тест.

О, боже идва смяната..... Ако не изпия няколко глътки кафе дали няма да ме блъсне някоя кола или пак да заспя в автобуса и да се събудя на 10 спирки от къщи?

Д-р Десислава Кателиева, един достоен спешен лекар!

Здраве и култура Здравен форум
 

26-10-2021 | виж всички новини | 


loading...

Анкета

Защо употребата на никотин вреди на здравето?
[Виж резултатите]

На този ден

На 25 ноември 1969 г. Джон Ленън връща получения по-рано от него „Орден на Британската империя“ поради несъгласието си с подкрепата на Вел... повече

Препоръчани страници