Намаляване на заболеваемостта в следствие на тютюнопушенето
Снимка: Постижимо ли е да се постигне намаляване на заболеваемостта, в следствие на тютюнопушенето
Разговор с икономиста Стоян Панчев
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съ-основател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
1. „Здраве или икономика“ или „Здраве и икономика“? Не е ли това разделителната линия през последните 2 епидемични години?
Не е задължително да правим избор между двете. Всъщност, колкото по-здрави са работещите и произвеждащите, толкова повече икономически продукт може да създава една стопанска система. Модерните модели за измерване ефекта от нови терапии, от нови медикаменти или от промени в начина на живот са базирани на връзката между живеещия по-дълго и в по-добро здраве икономически агент. Относително рядко в историята имаме моменти като пандемичната криза, още повече, че решенията за справяне с нея отново произлизат от пресечната точка между здравна наука и предприемачество - имам предвид и ваксините, и медикаментите, които бяха и ще бъдат ключови при справянето с Ковид-19.
2. Кои са основните рискови фактори и какви мерки може да се предприемат за повишаване на ниската здравна култура на населението и за устойчиви промени на нездравословния начин на живот?
Нашите проучвания показват, че рестриктивните мерки имат ограничен ефект върху нездравословния начина на живот. Забрани, регулации и акцизи могат да лимитрат в относително малък обем разпространението на вредни навици. Дори най-крайните примери за политики на забраната като Сухия режим в САЩ през 20 век и десетилетната Война срещу дрогата, показват, че всъщност пътят е някъде другаде.
За нас, той се намира отново в иновациите, съчетани с промени в потребителската култура, тръгващи отдолу нагоре. Слоганът е - "Не защото някой ни казва, а защото ние искаме". Подобна революция вече се случва в храненето и спорта, където избуяващата култура на грижа за тялото се съчетава с множество продукти за по-здравословно хранене, за проследяване на жизнените функции на тялото, за мониторинг на съня, за използване на по-малко вредни храни и т.н. Въпрос на време и усилия е да стигнем до още части от човешкия живот.
3. Вие сте в основата на създаването на здравно-икономически модел, който проиграва хипотетични варианти за намаляване на нивото на заболеваемост от болести, свързани с тютюнопушенето, и съответно за спестяване на разходи за здравната система. Какво показва Вашият анализ и какво трябва да знаят пушачите, пациентите, хората, здравните експерти и управляващите?
На първо място потвърждава с числа нещо, за което всички сме чували - пушенето е много вредно. От гледна точка на заболеваемост, от гледна точка на разходи за социалните системи, от гледна точка на здравеопазването, и най-вече от гледна точка на загубени животи.
На второ място показва, че рестриктивните мерки около пушенето са на предела на своята ефективност. За щастие има друго, чисто потребителско решение, а то е именно преориентацията на пушачите към по-малко вредни продукти - т.нар. негоряеми алтернативи. Самите потребители са преориентират, пазарно към подобни алтернативи и този процес ако не се подпомага, поне не трябва да се спира, защото е започнал и вече допринася за решаване на проблема.
4. Във Вашите изводи - годишните пропуснати ползи за икономиката за 2019 г., свързани с тютюнопушене възлизат на 4,4 млрд. лв. или 3,7% от БВП? На база на какви здравни индикатори са тези цифри и какви хипотези залагате в анализа?
Изчисленията са на базата на данни от НЗОК, НОИ, FDA, ООН и на нашия модел, работещ с т.нар DALY (disability - adjusted - life - years), които включват в себе си годините живот със заболяване и загубените години живот в следствие на заболяване. Ние сме се фокусирали върху четирите заболявания с най-изразен ефект в следствие на тютюнопушене - болести на органите на кръвообращението, мозъчен инфаркт, злокачествени новообразувания на дихателните органи и хроничната обструктивна белодробна болест. Разглеждаме три сценария на преминаване към новите продукти - за 1%,15%, и 50% от активните пушачи в страната.
5. Постижимо ли е да се постигне намаляване на заболеваемостта, в следствие на тютюнопушенето и намаляване на разходите на здравната система в следващите 10 години ако половината от пушачите на цигари преминат на новите алтернативни продукти без горене, които са с намалени вредни вещества?
При половината пушачи преминаващи към алтернативните продукти без горене получаваме ефект от намаление на средногодишния брой заболявания в четирите основни болестни групи, свързани с тютюнопушене, с над 180 хил. здравно осигурени лица или близо 41%. Икономическите ефекти се изразяват в спад на пропуснатите ползи с 1,8 млрд. лв. годишно. Очакваме и годишен спад в умиранията, произтичащи от четирите болестни групи, свързани с тютюнопушене, от почти 4200 души на година.
