На кого се дава титлата Цезар и какво означава
Снимка: Титлата Цезар
Цезар или Кесар е най-високата титла в йерархията на владетелите в Западна Европа през Средновековието.
Значението на титлата е император.
Названието произхожда от прозвището на римския политик Гай Юлий Цезар. Етимологичното начало на името е неясно, като предположенията клонят както към латинския глагол режа, така и към думата коса, свързани със самия Гай Юлий Цезар. По-същественото е, че военната и политическата кариера на този древен римлянин, която е белязана с огромен успех, превръщат прозвището му в титла. За превръщането на едно име в титла е нужен почти век – от смъртта на Цезар през 44 година преди новата ера, до 41 година от новата ера, когато Клавдий става император.
По-късно през Средновековието Карл Велики и българският кан Тервел получават титла Кесар/Кайзер.
Но има един интересен факт – нито на Изток, нито на Запад не е признавана титла Август на варварските владетели, обявени за императори на свещената Римска империя, а им е давана само цезарска титла, тоест на младши императори. Това означава, че Византия, която е имала право да раздава тези титли като приемник на Римската империя, е признавала всеки владетел като император на собствената му държава, но не и на Римската империя, макар да го титулова с такова звание. То е само израз на подкрепа поради желанието да се очовечат варварските държави, които се появяват тогава, но не и израз на реална власт над Римската империя.
Статуя на Цезар в Париж, Тюйлери, 1696
След падането на Константинопол през 1453 година се променя и начинът на признаване на империите. Стремежът на всеки владетел да получи това високо звание не само не изчезва, а даже се засилва. Разликата е, че за империи вече могат да се признават не само християнски, но и мюсюлмански, и будистки държави. Задължително условие остава държавата да бъде мощна, да включва в състава си и други народи. Тези характеристики са вече в пълно съзвучие с настъпилата нова колониална ера.
Много от търсещите императорско приравняване държави са в същността си велики ханства, кралства и царства, отколкото реални империи. Има се предвид сходството им с римските институции и тяхната еволюция.
Така че цезарската титла остава по-нисшата от августейшата, запазена само за владетеля на свещената империя с център Рим.