На К., Александър Пушкин
Снимка: На К., Ал. Пушкин
Аз помня чудно мигновение:
яви ми се и отлетя
ти - мимолетно видение
на истинската красота.
Когато аз унил тъгувах
сред далечните суети,
гласа ти нежен, дълго чувах,
сънувах младите черти
След мене вихърът метежен
разся предишните мечти,
забравих аз гласа ти нежен,
лика с небесните черти.
Течаха дни на заточение
във край затънтен и суров
без божество, без вдъхновение,
без плач, без вяра, без любов.
Но аз дочаках възрождение:
при мен отново долетя
ти- мимолетно видение
на истинската красота.
И вля в сърцето упоение,
и имам пак в живота нов
и божество, и вдъхновение,
и плач, и вяра, и любов.
На К., Пушкин
