На 31 март 1981 г. е официално открит Националният дворец на културата НДК
Снимка: На 31 март 1981 г. е официално открит НДК
Официалното откриване на НДК се състои на 31 март 1981 г. по повод 1300 години България.
Запазеният знак на двореца представлява жар-птица (феникс), оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Емблемата е дело на графичния дизайнер Стефан Кънчев.
Идеята за създаването на НДК е на Людмила Живкова. Построен е върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12 години. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г. Архитектурният проект е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. Знакът символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи, изработен от бронз с диаметър около 7 метра.
На 27 юли 2005 г. получава наградата "Апекс" на Международната асоциация на конгресните центрове за “Най-добър световен конгресен център”.
Знакът, символ на НДК, поставен над централния вход, е дело на скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 m. От вдлъбната полусфера излизат лъчи – житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 m.
В централното фоайе на Двореца е позлатената скулптура „Възраждане“ и наричана „Майка България“ от скулптора Димитър Бойков, която символизира гостоприемна и възродена София. Част от интериора на НДК е и още един представителен знак – птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина.
Национален културен център за конференции, изложби и специални събития, най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Предназначението на сградата, която разполага с 13 зали и се намира в центъра на София, е да се използва за културни прояви.
Не са ли пророчески думите на Людмила Живкова в онази бурна 1981 година: "„Аз не се интересувах от сградата до момента, в който осъзнах, че истинското й предназначение е да бъде център на възраждаща се енергия, да бъде място за култура и духовност, а не за партийни конференции.. Може би ще се опитат да избият от главите това наше желание, но ние ще се възродим, ще се изправим по-силно, това ще бъде мястото, сградата, в която ще се проведе обединителната среща на балканските народи. Тук, в тази сграда ще се подпише учредителният акт, запомнете го, на дружбата на балканските народи…“
Пророчество?! Всеки да си реши сам.
